Притча за добрия приятел

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

-Какво е това? - попитал пътешественикът пазача на портата.

-Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
-Има ли вода?
-Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.
-А ще ми дадат ли храна?
-Колкото поискаш.
-А кучето?
-Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

-Може ли да пием вода тук? - попитал човекът с кучето пазача.
-Да, на двора има кладенец.
-А кучето ми?
-До кладенеца има поилка.
-А дали ще ви се намери малко храна?
-Да, ще те нахраним.
-А за кучето?
-Ще се намери кокалче.
-Какво е това място?
-Това е раят.
-Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
-Лъже! Там е адът.
-Но как търпите това?
-Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

ПС: В памет на Шеро, добрият куч другар, с който стигнахме до не един връх