50 известни и екзотични подправки за по-добро здраве

„Лечебните подправки“ от д-р Бхарат Агарвал и Дебора Йост вече и на български

Научни изследвания от цял свят продължават да доказват връзката на подправките с превенцията и лечението на над 150 здравословни проблема, към които спадат сърдечните заболявания, ракът, диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер. Мощният здравословен потенциал на подправките се дължи на факта, че те са изключително богати на растителни вещества, които се борят срещу окисляването и възпалението – двата процеса, стоящи в основата на повечето хронични заболявания.

В книгата си „Лечебните подправки“ д-р Бхарат Агарвал – световнопризнат експерт в областта на терапевтичната употреба на подправките – показва как най-пълноценно да се възползваме от лечебната им сила. В книгата са представени 50 полезни подправки, с които да направим живота си по-здравословен, по-ароматен и по-вкусен.

50 известни и екзотични подправки за по-добро здраве

Книгата съдържа:
• Справочник от А до Я за терапевтичния потенциал на лечебните подправки срещу над 150 здравословни проблема – от акне, бръчки и тревожност до артрит, язва и сърдечен удар.
• 50 вкусни и лесни рецепти. Много от тях са вариации на добре познати класически рецепти – като пиле „Орегано“ и унгарски гулаш, докато други са напълно нови открития – като „Супа от печени домати с резене и мента“ или „Поширани круши в портвайн със звездовиден анасон“.
• 24 микса от подправки, които да ви бъдат винаги подръка и с които да можете винаги когато пожелаете да приготвяте ароматни изкушения за възможно най-кратко време с възможно най-малко усилия.
• Списък с доставчици на подправки.

Книгата „Лечебните подправки“ е издадена на български език от издателство „Изток-Запад“ по препоръка на д-р Атанас Михайлов и е първата от предица книги за грижа за здравето, които ще бъдат подбрани от него.

Д-р Атанас Михайлов препоръчва „Лечебните подправки“

Без вкуса и аромата на подправките животът ни би бил по-скучен. Хората са започнали да използват подправки още преди да се научат да употребяват сол. За тях са се водили войни, с тях са свързани и великите географски открития. През 1498 година Васко де Гама тръгва на морска експедиция до Индия с цел набавяне на подправки. По-късно португалците препречват пътя към Индия и закопнелите за подправки испанци в търсенето на друг път до Индия откриват Америка.
Днес е трудно да преценим от какво повече са били привлечени хората – от вкуса и аромата или от лечебната сила на подправките. Както проф. Агарвал си спомня, майка му го е лекувала с кориандър при висока температура, с джинджифил при гадене и повръщане, с куркума наръсвала раните му и т.н.
Потенциалът на природните средства е изключителен, дори още не си даваме сметка колко е голям. Вероятно те ще ни спасят и тогава, когато модерните днес технологии изчерпат възможностите си. Имам предвид, че според прогнози на учените до 30-50 години откритите до сега антибиотици ще бъдат на практика безполезни. По света вече умират десетки хиляди души годишно от бактерии, срещу които няма ефикасни медикаменти. В тази връзка искам да припомня, че големият наш народен лечител Петър Димков успява да спаси 280 свои войници, разболели се от холера с непретенциозната комбинация от чесън и лимонтузу. Това се случва в началото на ХХ в. А доста по-късно, през 70-те години холерният ембрион взе десетки жертви в Турция въпреки употребата на модерни антибиотици.
Във връзка с бактерицидните и противовирусни свойства на подправките ми се иска да припомня за откритието на руския учен Токин, описано още през 1928 година. При научни експедиции в южните републики на Съветския съюз на младия тогава учен направило впечатление, че въпреки горещия климат и употребата на месо, купувано по пазарите, няма много чревни инфекции. Токин тръгва по следата, анализира фактите, изследва химичния състав на храните и открива бактерицидния ефект на някои вещества в подправките, които традиционно и в добри количества употребяват южняците. Той ги нарича фитонциди – от гр. φυτóν – „растение” и лат. caedo – „убивам” – биологично активни вещества, образувани от растенията, които убиват или потискат развитието на бактерии, микроскопични гъбички, протисти.
Ако проследим темата за фитонцидите, ще забележим, че в англоезичната литература тя е твърде рядко и бегло засегната. За сметка на това в китайски, японски, руски, украински източници срещаме сериозни научни разработки. Изглежда, древната култура и традиции благотворно влияят и върху научните търсения. Фитонцидите са широко представени в аюрведическата медицина, ароматотерапията и дори ветеринарната медицина, но се отминават с мълчание от медицината, наречена „доказателствена”.
Именно затова е важно за всички нас, че учен от САЩ, и то от ранга на проф. Агарвал се е ангажирал с популяризирането на лечебните подправки. Очевидно, научният му интерес е повлиян и от богатите традиции на неговата родина – Индия.
При едно свое изказване проф. Агарвал казва: „Наследствените причини за заболявания са 5% и върху тези 5% се изливат милиардите инвестиции за проучване и изследване. 95% от болестите могат да се повлияят чрез стила на живот, храненето като над 800 вида храни и подправки могат да ни предпазят от възпаление, диабет, рак.”
Но за да е максимална ползата, трябва да познаваме свойствата им. „Лечебните подправки” на проф. Агарвал и Дебора Йост е един великолепен пътеводител, който ще ни насочва към най-добрия избор. Идеята за конкретния избор на определена подправка е заслуга на учения, а опитната журналистка Дебора Йост, написала десетки книги за здраве с общ тираж над 20 милиона броя, с приятния стил на поднасяне на информация спомага за доброто и с интерес възприемане на полезната информация като четенето на приятен детективски роман.“

Д-р Атанас Михайлов е лекар-хомеопат и фитотерапевт с близо 30-годишна практика. Успоредно с успешната си лекарска дейност еече три десетилетия той дава своя принос за популяризирането на природолечението в неговата цялост.
Автор на книгите „Въведение в природолечението. Моята практика“ (2010, „Изток-Запад“) и „Здравословно отслабване. Хранене и здраве“ (2011, „Изток-Запад“).