Атанас Душков
Атанас Душков е български детски писател. Един от създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.
Събрахме няколко негови стихотворения, които знаем, но не знаем автора. Този пост е уважение към автора им.
Мартенички
На зелената морава
Баба Марта днес раздава
мартенички, мартенички
за големи и мънички.
Щом дочуха новината,
в миг дойдоха от гората
Кумчо Вълчо със Лисана,
Заю Баю и Мецана.
Катеричката добричка,
веселата кукувичка,
дългоухото магаре —
всичките отбор другари.
А когато на редици
долетяха всички птици,
със свойте хубави премени
те ги срещнаха засмени.
И на всички, и на всички
подариха мартенички.
Последният звънец удари.
И ние сме на крак.
Стои сред весели другари
учителят ни драг.
И книгите ни върху чина
отдъхват този час.
Свърши учебната година,
завърших я и аз.
Любимата ни класна стая
от гласове ехти.
Дойде на ученето края,
започват веселби.
И песента като орлица
отново ни събра.
Настъпват вече дни, дечица,
за отдих и игра.
Едни ще идат край морето
и ще издигнат стан,
а други — дружно по полето
и китния Балкан.
А щом наесен, обгорени,
звънецът ни сбере,
отново бодри, закалени
ще учим по-добре.
Събрахме няколко негови стихотворения, които знаем, но не знаем автора. Този пост е уважение към автора им.
Катеричка рунтавелка
със опашчица-къделка,
цял ден тича и не спира,
цял ден лешници събира,
че когато дойде зима,
тя храница да си има.
Аз обичам мама
с обич най-голяма.
Тя ме е родила,
тя ме е кърмила,
песни ми е пяла
и ме е люляла.
На света едничка
тя е най-добричка!
Мартенички
На зелената морава
Баба Марта днес раздава
мартенички, мартенички
за големи и мънички.
Щом дочуха новината,
в миг дойдоха от гората
Кумчо Вълчо със Лисана,
Заю Баю и Мецана.
Катеричката добричка,
веселата кукувичка,
дългоухото магаре —
всичките отбор другари.
А когато на редици
долетяха всички птици,
със свойте хубави премени
те ги срещнаха засмени.
И на всички, и на всички
подариха мартенички.
Последният звънец удари.
И ние сме на крак.
Стои сред весели другари
учителят ни драг.
И книгите ни върху чина
отдъхват този час.
Свърши учебната година,
завърших я и аз.
Любимата ни класна стая
от гласове ехти.
Дойде на ученето края,
започват веселби.
И песента като орлица
отново ни събра.
Настъпват вече дни, дечица,
за отдих и игра.
Едни ще идат край морето
и ще издигнат стан,
а други — дружно по полето
и китния Балкан.
А щом наесен, обгорени,
звънецът ни сбере,
отново бодри, закалени
ще учим по-добре.
0 Коментара