Фьодор Тютчев

5.12.1803-27.07.1873
руски поет, определян като третия велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов

Приживе Тютчев е малко известенкато поет. Неговите 300 кратки стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той е гледал на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се е опитвал да ги записва, а когато го е правил, често губел оригиналите.
Николай Некрасов, изброявайки руските поети през 1850, споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през 1854 е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от автора. В последните си години е известен привърженик на славянофилството.

Няколко негови цитати:
„Пролетта е единствената революция на този свят, достойна да бъде взета на сериозно, единствената, която в крайна сметка постига успех.“

„Стиховете никога не са доказвали нищо друго, освен по-големия или по-малък талант на техния съчинител.“

„Руската история до Петър Велики е само панихида; а след него – криминално престъпление.“

„В Русия – само канцеларии и казарми. И всичко се върти около камшика и чина.“

Silentium!
Мълчи, пази се, скривай ти
и чувства, както и мечти –
вдън бездната на твойта гръд
те нека да пламват и мрат
подобно на звездни лъчи, -
Любувай им се – и мълчи.
Как себе си разкрил би тук?
А теб разбрал ли би те друг?
Ще разбере ли твойта страст?
Лъжа е мисълта на глас.
Чист извора си заключи –
сам пий от него – и мълчи.

Сам в себе си живей – вглъбен:
душата ти е свят свещен
на мисли, зрели в тайнствен ум;
глуши ги всеки външен шум,
те гаснат под чужди очи,
гласа им слушай – и мълчи!...