Наричане за Бъдни вечер
Тази вечер е Рождество. В светлата и тиха свята нощ, в която за целия християнски свят се ражда новата надежда, се надявам всеки от вас да е в уюта на своя дом, сред най-близките си хора.ични идеи от други краища на Света. Да се събере семейството у дома, край горящия в огнището Бъдник, седнали край трапезата в очакване. Време в което оживяват традициите, спомените за да срещнат идното. Посрещаме ги заедно с най-близките ни хора, с тези, които ни правят сигурни и уверени.
Цикълът на зимните празници започва в началото на декември- на 4, 5 и 6 декември, с почитането на трима светци- Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола. Народът казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости среща", това било време не само за подготовка на предстоящия най-важен празник - Рождество, но и време за почит към предците - честване на родовите покровители, даване на курбан за ново начинание или за спомняне и благодарност за преодоляно сериозно премеждие, време за събиране на семейството, независимо какви ветрове и накъде по света са попилели неговите членове.
Колко щастливи били всички у дома, ако по Игнаждн - 20 декември, първият човек, който прекрачва родовия прак, е завърналият се от гурбет син, брат, баща! В православния календар това е денят на Свети Великомъченик Игнатий Богоносец, който донася благата вест за предстоящото Рождество Христово.
Според народните предания, родилните болки на майка Богородица започнали по Игнажден, а Младенецът дошъл на този свят на 24 декември, в полунощ- затова народът ни нарича тази вечер - Бъдни вечер, нощ на бдение и светло очакване.
А редом с приготовленията за Рождество, спазва и редица забрани. На Игнажден нищо не се дава в заем, за да не излезе богатството от къщата. Много важно е кой ще е първият гост на Игнажден. Хубаво било "полазникът" да е добър и богат човек, за да влязат с него в дома доброто, успехът, богатството. А най-хубаво е това да е свой чакан с нетърпение човек. На Игнажден е и първата стъпка в подготовката на Бъдни вечер - стопанинът на дома избира и отсича в гората Бъдник - дъбово или крушово дърво, което ще гори цяла нощ (днес заменен с коледната елха)
Вечерта Бъдникът се слага в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорялото дърво правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, посипва се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.
На 24 декември, подготовката на празника е точно разпределена между всички членове на семейството. Така, както е ставало това в старите родове през всеки ден от годината. Приготовленията за празника започвали още в ранни зори. Жените замесвали обредните хлябове с "мълчана" вода. След това приготвяли постни ястия и варено жито за Бъдни вечер.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, като никой не бива да става от нея, а ако това се наложи, хората ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Празничната трапеза се подрежда срещу огнището, тъй като се вярва, че то е най-святото място в дома. Всички ястия са постни, да са поне седем, а броят им задължително трябва да е нечетен. Едни от задължителните ястия в празничната вечер са сарми, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - на трапезата трябва да има по малко от всичко, което е родила земята, с надеждата от всичко да роди отново и през следващата година. Между ястията се слага босилкова китка със сребърна пара, завързана с червен конец. Китката се пази за лекуване и баене през цялата следваща година. Някога до трапезата поставяли палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари.
Следвало задължителното прекадяване на яденетата, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството. Той кади с керемида, в които са сложени няколко въглена и тамян. Прекадяването се прави три пъти и на всяко кадене се прекръства. С този обред, познат вероятно от предхристиянско време, се цели да се прогонят злите, нечисти сили и да се предпазят хора и добитъкът от тях. Каденето е съпроводено от благословии за виното и за пшеницата.
След това най-възрастният член на семейството разчупва обредната пита, като първото парче се нарича на Богородица и се оставя пред иконата, където се пази до следващата Коледа.
Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички от семейството не се съберат около трапезата. Оставя се място и за покойните роднини. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и много гадания за времето и берекета през следващата година, за здраве, за женитби и за благополучие.
Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, смятани за божии пратеници. Още при прекрачването на прага на къщата момчетата викат: "Бог се роди, Коледо!" И питат домакините: "Славите ли млада Бога?", а те им отговарят: "Славиме!" След това коледарчетата чукат с тояжките си върху разпилените по земята зърна и наричат: "Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи."
Някога дарявали щедро коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети. На всяко коледарче се давали и от специално приготвените кравайчета- колачета, които децата нанизвали на дряновите си тояжки.
Тайнствата на зимата – български народни празници и обичаи
Цикълът на зимните празници започва в началото на декември- на 4, 5 и 6 декември, с почитането на трима светци- Света Варвара, Свети Сава и Свети Никола. Народът казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости среща", това било време не само за подготовка на предстоящия най-важен празник - Рождество, но и време за почит към предците - честване на родовите покровители, даване на курбан за ново начинание или за спомняне и благодарност за преодоляно сериозно премеждие, време за събиране на семейството, независимо какви ветрове и накъде по света са попилели неговите членове.
Колко щастливи били всички у дома, ако по Игнаждн - 20 декември, първият човек, който прекрачва родовия прак, е завърналият се от гурбет син, брат, баща! В православния календар това е денят на Свети Великомъченик Игнатий Богоносец, който донася благата вест за предстоящото Рождество Христово.
Според народните предания, родилните болки на майка Богородица започнали по Игнажден, а Младенецът дошъл на този свят на 24 декември, в полунощ- затова народът ни нарича тази вечер - Бъдни вечер, нощ на бдение и светло очакване.
А редом с приготовленията за Рождество, спазва и редица забрани. На Игнажден нищо не се дава в заем, за да не излезе богатството от къщата. Много важно е кой ще е първият гост на Игнажден. Хубаво било "полазникът" да е добър и богат човек, за да влязат с него в дома доброто, успехът, богатството. А най-хубаво е това да е свой чакан с нетърпение човек. На Игнажден е и първата стъпка в подготовката на Бъдни вечер - стопанинът на дома избира и отсича в гората Бъдник - дъбово или крушово дърво, което ще гори цяла нощ (днес заменен с коледната елха)
Вечерта Бъдникът се слага в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ. Според поверието той има магическа и лечебна сила. В някои краища на страната сутрин го гасят с вино и от недогорялото дърво правят части за рало и кръстчета за здраве. Пепелта от бъдника се използва за лек, посипва се в ниви, лозя и ливади, за да раждат.
На 24 декември, подготовката на празника е точно разпределена между всички членове на семейството. Така, както е ставало това в старите родове през всеки ден от годината. Приготовленията за празника започвали още в ранни зори. Жените замесвали обредните хлябове с "мълчана" вода. След това приготвяли постни ястия и варено жито за Бъдни вечер.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, като никой не бива да става от нея, а ако това се наложи, хората ходят приведени, за да се приведат и натежат житата. Празничната трапеза се подрежда срещу огнището, тъй като се вярва, че то е най-святото място в дома. Всички ястия са постни, да са поне седем, а броят им задължително трябва да е нечетен. Едни от задължителните ястия в празничната вечер са сарми, сухи чушки с булгур или ориз, боб, мед, баница с тиква, варено жито, вино, ошав - на трапезата трябва да има по малко от всичко, което е родила земята, с надеждата от всичко да роди отново и през следващата година. Между ястията се слага босилкова китка със сребърна пара, завързана с червен конец. Китката се пази за лекуване и баене през цялата следваща година. Някога до трапезата поставяли палешника и ремъка от ралото, ръкавица, пълна с жито, кесия с пари.
Следвало задължителното прекадяване на яденетата, на помещенията в къщата и на стопанските постройки в двора, което прави най-възрастният мъж в семейството. Той кади с керемида, в които са сложени няколко въглена и тамян. Прекадяването се прави три пъти и на всяко кадене се прекръства. С този обред, познат вероятно от предхристиянско време, се цели да се прогонят злите, нечисти сили и да се предпазят хора и добитъкът от тях. Каденето е съпроводено от благословии за виното и за пшеницата.
След това най-възрастният член на семейството разчупва обредната пита, като първото парче се нарича на Богородица и се оставя пред иконата, където се пази до следващата Коледа.
Бъдни вечер преминава в тесен семеен кръг и не може да започне, ако всички от семейството не се съберат около трапезата. Оставя се място и за покойните роднини. Трапезата не се вдига цялата нощ, защото се вярва, че на нея идва и светецът-покровител на дома. Тази вечер се извършват и много гадания за времето и берекета през следващата година, за здраве, за женитби и за благополучие.
Всички са в трепетно очакване на добрите гости коледари, смятани за божии пратеници. Още при прекрачването на прага на къщата момчетата викат: "Бог се роди, Коледо!" И питат домакините: "Славите ли млада Бога?", а те им отговарят: "Славиме!" След това коледарчетата чукат с тояжките си върху разпилените по земята зърна и наричат: "Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи."
Някога дарявали щедро коледарчетата със сланина, сушени плодове, орехи, с дребни монети. На всяко коледарче се давали и от специално приготвените кравайчета- колачета, които децата нанизвали на дряновите си тояжки.
