Притча за даровете, които трябва да пазим
Някога, в едно селце живеел стар мъдрец. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Обичал и да им прави подаръци, но винаги им подарявал само крехки и чупливи вещи.
Децата много се стараели да ги пазят, но даровете често се чупели. Децата се натъжавали и плачели. А мъдрецът пак им подарявал още по-чупливи играчки.
Родителите не издържали и отишли при него да му потърсят сметка:
– Ти си мъдър и желаеш на нашите деца само добро! Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят да ги пазат, колкото могат, но играчките се чупят и децата страдат.
- Ех, приятели – усмихнал се мъдрецът – ще мине малко време и някой ще им подари сърцето си. Може би, това, което правя сега, ще ги научи да бъдат много внимателни с безценния дар, който ще получат след време.
Децата много се стараели да ги пазят, но даровете често се чупели. Децата се натъжавали и плачели. А мъдрецът пак им подарявал още по-чупливи играчки.
Родителите не издържали и отишли при него да му потърсят сметка:
– Ти си мъдър и желаеш на нашите деца само добро! Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят да ги пазат, колкото могат, но играчките се чупят и децата страдат.
- Ех, приятели – усмихнал се мъдрецът – ще мине малко време и някой ще им подари сърцето си. Може би, това, което правя сега, ще ги научи да бъдат много внимателни с безценния дар, който ще получат след време.
0 Коментара