Карлсон
Карлсон е "красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си", който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм.
Световноизвестната шведска детска писателка Астрид Линдгрен е автор на три романа за Карлсон: 1. "Карлсон, който живее на покрива" (1955); 2. "Карлсон от покрива отново лети" (1962); 3. "Ето го пак Карлсон от покрива" (1968).
Карлсон - един от най-любимите герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета. Ето го в няколко цитата:
"Този, който е преболедувал глупостта не може да се зарази от нищо."
"Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."
"Ако вдъхновението те посети трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно."
"И ще гърми и ще се веселим!"
"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!"
"Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде."
"Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно."
"Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш."
"На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути."
"Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация."
"Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос."
"Ако поискаш можеш да скучаеш навсякъде."
"Най-трудно се отговаря с "да" или "не" на прости въпроси!"
"Мога да защитавам своето. Обичам реда – това, което е мое, си е мое. Другото е наше."
"Когато става дума за мен, аз винаги съм в разцвета на силите си."
"Не мислете, че мога да оставя на отговорно пазене бонбоните си при човек със здрави зъби."
"Всяка жена, която има капчица съвест винаги сяда така, че да може да бъде видяна през ключалката."
"Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че до сега има само един такъв екземпляр."
На гости на Тортите на Лили
"Ако не се храня, преставам да бъда Аз."
"Рожденият ден винаги трябва да се случва тогава, когато денят е хубав."
"- Ти искаш да заболееш? - учуди се Дребосъчето.
- Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болния човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!"
"- Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?
- Какво? - полюбопитства Дребосъчето.
- "Пресладък прах" по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура."
"Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация."
"От вкусотии не се дебелее!"
Това е торта направена от Шазлин - шоколад и сурови десерти
"- Мисля, че е време да се повеселим малко - каза Карлсон. - Аз честичко се разхождам вечер по покривите и обичам да се шегувам с хората, които живеят ей в тия тавански стаи.
- Как се шегуваш? - попита Дребосъчето.
- С различните хора различно. И аз никога не повтарям една и съща шега. Познай кой е най-добрият в целия свят шегаджия?
Изведнъж някъде наблизо се разнесе силен плач на дете.
- Клетото детенце! - каза Дребосъчето. - Боли го коремчето.
- Ей сега ще разберем - отзова се Карлсон.
Те запълзяха и стигнаха таванската стаичка. Детето се късаше от плач.
- Спокойствие и само спокойствие! - Карлсон се прехвърли през прозореца и произнесе гръмко: - Пристига Карлсон, който живее на покрива - най-добрият бавач на деца в целия свят.
Той приближи креватчето, в което лежеше бебето, и го погъделичка с показалец под брадичката. Бебето затихна за миг от учудване, но пак се разрева с нова сила.
- Струва ми се, че иска да яде - каза Дребосъчето.
- Спокойствие и само спокойствие! – каза Карлсон. - Спомних си откъде може да се достави мляко, но за това трябва да отлетя за минутка на едно място... Довиждане, скоро ще се върна!
Той натисна копчето на корема си и излетя през прозореца. Дребосъчето страшно се изплаши, но Карлсон не го остави да чака дълго. Горд като петел, той долетя през прозореца, като държеше в ръка шише с мляко.
- Откъде го взе? - учуди се Дребосъчето.
- Оттам, откъдето обикновено си вземам мляко - отговори Карлсон. - Взех го от един балкон. -
Как? Ти си го задигнал? - извика Дребосъчето.
- Аз го... взех назаем.
Бебето протегна малките си ръчички към бутилчицата и след няколко минути то вече лежеше в креватчето си и спеше дълбоко.
- А сега, преди да си отидем, нека да направим някоя пакост - предложи Карлсон.
Той извади от бюфета чиния с нарязан салам и пъхна едно парченце в ръчичката на бебето. Това наистина изглеждаше доста смешно. Тъкмо в този миг Дребосъчето чу някой да се качва по стълбата и подскочи от страх.
- Идат! - прошепна той.
- Спокойствие и само спокойствие! - каза Карлсон и повлече Дребосъчето към прозореца.
Изведнъж се раздаде вик. Навярно бащата и майката бяха забелязали, че бебето стиска в ръчичката парче салам. Дребосъчето не дочака да чуе какво ще кажат родителите на бебето за лудориите на най-добрия в света бавач, който, щом чу гласа им, се скри бързо зад комина."
Световноизвестната шведска детска писателка Астрид Линдгрен е автор на три романа за Карлсон: 1. "Карлсон, който живее на покрива" (1955); 2. "Карлсон от покрива отново лети" (1962); 3. "Ето го пак Карлсон от покрива" (1968).
Карлсон - един от най-любимите герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета. Ето го в няколко цитата:
"Този, който е преболедувал глупостта не може да се зарази от нищо."
"Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."
"Ако вдъхновението те посети трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно."
"И ще гърми и ще се веселим!"
"От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!"
"Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде."
"Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно."
"Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш."
"На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути."
"Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация."
"Помнете: празните работи са човешки работи. За вкусотиите не става въпрос."
"Ако поискаш можеш да скучаеш навсякъде."
"Най-трудно се отговаря с "да" или "не" на прости въпроси!"
"Мога да защитавам своето. Обичам реда – това, което е мое, си е мое. Другото е наше."
"Когато става дума за мен, аз винаги съм в разцвета на силите си."
"Не мислете, че мога да оставя на отговорно пазене бонбоните си при човек със здрави зъби."
"Всяка жена, която има капчица съвест винаги сяда така, че да може да бъде видяна през ключалката."
"Всеки има право да се опита да бъде Карлсон. Макар че до сега има само един такъв екземпляр."
На гости на Тортите на Лили
"Ако не се храня, преставам да бъда Аз."
"Рожденият ден винаги трябва да се случва тогава, когато денят е хубав."
"- Ти искаш да заболееш? - учуди се Дребосъчето.
- Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болния човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!"
"- Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?
- Какво? - полюбопитства Дребосъчето.
- "Пресладък прах" по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура."
"Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация."
"От вкусотии не се дебелее!"
Това е торта направена от Шазлин - шоколад и сурови десерти"- Мисля, че е време да се повеселим малко - каза Карлсон. - Аз честичко се разхождам вечер по покривите и обичам да се шегувам с хората, които живеят ей в тия тавански стаи.
- Как се шегуваш? - попита Дребосъчето.
- С различните хора различно. И аз никога не повтарям една и съща шега. Познай кой е най-добрият в целия свят шегаджия?
Изведнъж някъде наблизо се разнесе силен плач на дете.
- Клетото детенце! - каза Дребосъчето. - Боли го коремчето.
- Ей сега ще разберем - отзова се Карлсон.
Те запълзяха и стигнаха таванската стаичка. Детето се късаше от плач.
- Спокойствие и само спокойствие! - Карлсон се прехвърли през прозореца и произнесе гръмко: - Пристига Карлсон, който живее на покрива - най-добрият бавач на деца в целия свят.
Той приближи креватчето, в което лежеше бебето, и го погъделичка с показалец под брадичката. Бебето затихна за миг от учудване, но пак се разрева с нова сила.
- Струва ми се, че иска да яде - каза Дребосъчето.
- Спокойствие и само спокойствие! – каза Карлсон. - Спомних си откъде може да се достави мляко, но за това трябва да отлетя за минутка на едно място... Довиждане, скоро ще се върна!
Той натисна копчето на корема си и излетя през прозореца. Дребосъчето страшно се изплаши, но Карлсон не го остави да чака дълго. Горд като петел, той долетя през прозореца, като държеше в ръка шише с мляко.
- Откъде го взе? - учуди се Дребосъчето.
- Оттам, откъдето обикновено си вземам мляко - отговори Карлсон. - Взех го от един балкон. -
Как? Ти си го задигнал? - извика Дребосъчето.
- Аз го... взех назаем.
Бебето протегна малките си ръчички към бутилчицата и след няколко минути то вече лежеше в креватчето си и спеше дълбоко.
- А сега, преди да си отидем, нека да направим някоя пакост - предложи Карлсон.
Той извади от бюфета чиния с нарязан салам и пъхна едно парченце в ръчичката на бебето. Това наистина изглеждаше доста смешно. Тъкмо в този миг Дребосъчето чу някой да се качва по стълбата и подскочи от страх.
- Идат! - прошепна той.
- Спокойствие и само спокойствие! - каза Карлсон и повлече Дребосъчето към прозореца.
Изведнъж се раздаде вик. Навярно бащата и майката бяха забелязали, че бебето стиска в ръчичката парче салам. Дребосъчето не дочака да чуе какво ще кажат родителите на бебето за лудориите на най-добрия в света бавач, който, щом чу гласа им, се скри бързо зад комина."
0 Коментара