Мая Анджелоу
Хората ще забравят какво си казал. Ще забравят какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват
Maya Angelou (4.04.1928 - 28.05.2014)
На 4 април 2018 г. Google ни напомня за една жена, за една поетеса. Със сигурност сте срещали поне една нейна мисъл и сте чувствали много свое някое нейно стихотворение. Като това
младост, която да помни с удоволствие.
Мая Анджелоу е псевдоним на Маргарит Ани Джонсън. Тя е американска поетеса, писателка, актриса и общественичка. Автор на няколко автобиографични книги, тя е една от видните фигури на движението за граждански права в средата на 20-ти век.
Автор е на 7 автобиографии, поезия, есета и художествена литерура. Първата й книга „I Know Why the Caged Bird Sings“ – 1969 („Знам защо затворената птица пее“), която разказва за живота й до 17 годишна възраст, й носи световна слава и се превръща в един от първите бестселъри на жена афроамериканка.
Мая Анджелоу е една от видните фигури на движението за граждански права на чернокожите в САЩ в средата на 20 век, наред с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс.
Феминисткото движение също я разпознава като застъпнически и вдъхновяващ глас за жените по цял свят.
Днес произведенията й се изучават в американските училища, въпреки че са правени опити книгите й да бъдат забранявани и недопускани в библиотеките. На младини е работила като готвачка, проститутка, танцьорка, впоследствие като журналистка в Египет и Гана по време на деколонизацията на Африка. Актриса, сценаристка, режисьорка, продуцентка на пиеси, филми и обществени предавания. Мая Анджелоу остава в сърцата на читателите си с искрения си и неподправен глас, който говори за силата, с която можем да се борим срещу болката и неправдата.
Аз съм феминистка. Вече от доста време съм жена. Би било глупаво да не съм на собствената си страна.
Куражът е най-важен от всички ценности, защото без кураж не можеш да практикуваш останалите ценности с постоянство.
Ако получиш, давай! Ако научиш, преподавай!
Нека благодарността е възглавницата, на която коленичиш, за да кажеш нощната си молитва. И нека вярата бъде моста, който строиш, за да преодолееш злото и посрещнеш доброто.
Когато хората ти покажат какви са, вярвай им само първия път.
Може да не контролираш всички неща, което ти се случват, но може да не бъдеш ограничаван от тях.
Домът е убежище, но не само от света, но и от тревогите, ужасните притеснения. Харесвам да има красиви неща около мен. Харесвам красивото, защото то радва очите ми и повдига духа ми.
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш да го промениш, промени нагласата си.
Научила съм, че хората забравят какво си казал, забравят какво си направил, но никога не забравят как си ги накарал да се чувстват.
Няма по-голяма агония от това да носиш неизказана история в себе си.
Ако загубим любовта и взаимното уважение – така най-накрая идва нашия край.
Нищо не работи освен, ако ти не го направиш.
Всички велики постижения изискват време.
Любовта е като вирус – може да се случи на всеки, по всяко време.
Всичко, което е необходимо, за да бъде създаден стереотип, е да бъде сложен етикет на някого. След това фактите нямат значение. Все едно е дали въпросният човек вярва в дядо Коледа, Великденския заек или каквото и да е. Просто казваш: това е наркоман, евреин, негър, боклук. След това нищо няма значение.
Да бъдеш свободен е трудно, а борбата е безкрайна – също както борбата да бъдеш добър поет, добър християнин, добър мюсюлманин, добър евреин или добър дзен будист. Работиш цял ден, постигаш нещо до вечерта, лягаш да спиш, а когато се събудиш, трябва да започнеш отново. Свободен си, когато осъзнаеш, че не принадлежиш на нито едно място, а в същото време се чувстваш на място навсякъде. Цената е висока, но наградата е велика. Да бъдеш свободен е да можеш да приемеш хората такива, каквито са. Не трябва да ги разбираш или да бъдеш като тях.
0 Коментара