Нещата такива, каквито са

Една жена влязла в ресторант и поръчала супа. Няколко минути по-късно келнерът й поднесъл димящото блюдо и се оттеглил.

- Келнер! - извикала жената. - Елате насам.

- Да, госпожо? - приближил се той.

- Опитайте тази супа! - наредила тя.

- Какво има, госпожо? Не поръчахте ли такава?

- Опитайте супата! - повторила жената.

- Но какво става? Солена ли е?

- Опитайте супата!

- Да не е студена?

- Опитайте супата! - повтаряла упорито жената.

- Но, госпожо, моля ви, кажете ми какво има... - настоявал келнерът.

- Ако искате да разберете какво има, опитайте супата - не отстъпвала жената, сочейки чинията.

Келнерът разбрал, че нищо не било в състояние да откаже своенравната клиентка от каприза й, седнал пред чинията с димяща течност и след като огледал масата, казал с известна изненада:

- Но тук няма лъжица...

- Видяхте ли? - отговорила жената. - Ето това исках да ви кажа: няма лъжица!

Всеки път, когато си спомня тази случка, си казвам колко хубаво би било да свикнем да назоваваме големите и малките неща, събитията, ситуациите и емоциите направо, без заобикалки, такива, каквито са.

Хорхе Букай