Хъдърлез

 

Обичаят „Хъдърлез“ (или Хъдрелез, Хъдерлез, Едрелез, Ederlezi) е пролетен празник в мюсюлманиските общности. Съвпада с християнския Гергьовден (6 май).
Той е характерен за Одринска Тракия, типични елементи за традицията като палене на огън, ритуалното му прескачане и танцови изпълнения.

Празникът „Хъдърлез“ отговаря на българския Гергьовден и се приема за началото на лятото. Посветен е на двама мюсюлмански светци - Хъдър и Илияз - покровители на хората, животните и плодородието.
Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани.

Фестивалът се провежда ежегодно на 5 и 6 май в гр. Одрин, Република Турция и е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.



Празникът за мен е непознат, но се откриват различни поверия свързани с цветя.
В Родопите в село Борино в ранно утро, преди изгрев слънце т.е на 6 май, жените и децата излизат по ливадите и по три пъти се търкалят в росната трева за здраве. Събира се "адерлеска" роса в шише чрез намокряне и изцеждане на чиста кърпа.
Характерен момент е наричанията на китките. Младите момичета свиват на китки събраните в навечерието на празника цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити, за да могат да ги разпознаят. Поставят ги в менче, да престоят през нощта.

На Хъдърлез възрастна жена изважда от менче всяка китка. Едновременно с това се пеят традиционни за района турски фолклорни песни. Мотивите на тези песни играят ролята на своеобразна поличба за момата, чиято китка е извадена. Често в тях се пее за успех, здраве, любов и брак.



От векове на Хъдърлез българските алиани боядисват яйца. Както християните, така и алианите се преборват с яйцата, за да излъчат победител. Такава традиция се спазва в района на Момчилград.
И за да стане още по-магично (като на Еньовден почти) се ходи в планината, в гората и се събират билки и листа, 41 вида листа (може и цветове) от 41 различни растения, от които едното трябва задължително да бъде мащерка. След това тези листи се измиват и се варят, но в съда който се извършва термичната обработка трябва да се поставят яйца (колкото е броят на членовете в семейството толкова трябва да са и яйцата).
После приготвената вода се изцежда, за да не останат листенца. След което членовете на семейството се изкъпват (както се къпят винаги), но преди да излязат от банята се поливат с три канички с вода от листата. После изяждат яйцето си.
Вечерта се пали висок огън, който трябва да се прескочи от всички, за да са живи и здрави, и против страх.

„Едерлези“ (по наименованието на цигански език на празника Хъдърлез) е популярна народна песен на циганите на Балканите. Гергьовден се нарича Едерлези главно от циганите-мюсюлмани. Песента е издавана многократно в различни версии от различни музиканти.Вариантът на Горан Брегович влиза в саундтрака на филма на Емир Костурица „Циганско време“.

снимките и информация от регионални медии, БНР