Стивън Фрай
Стивън Фрай (Stephen Fry) е актьор, писател, телевизионен и радио водещ, борец за граждански права, литератор и британско национално богатство.
Ако обърнем монетата от другата страна, бил е в затвора за измама, злоупотребявал е с кокаин, има поне два потвърдени опит за самоубийство и страда от биполярно разстройство.
Бъдете уверени, че ако има някой, който знае за възходите и паденията от личен опит, това е той.
Stephen Fry
1. Предполагам, че това, което някога съм искал да знам или да бъда уверен е, че в света това, което се зачита повече от таланта, повече от енергията или концентрацията, или отдадеността, или каквото и да било друго, е добротата. И колкото повече в света срещаш доброта – или веселост, която е нейната симпатична леля или чичо – толкова повече... просто толкова по-добър е светът. И всички големи думи – добродетел, справедливост, истина – са незначителни на фона на величието на добротата.
2. Спрете да мислите за общото, което всички успешни хора споделят. Мислете, за това, което обединява всички неуспешни хора: те винаги мислят за себе си. „Трябва да направя това и това...“ - всичко започва с „Аз трябва“. Никой не ги обича и никога не получават това, което искат, заради това безкрайно „Аз трябва, аз, на мен, моето...“
Грижете се за другите, използвайте очите си, за да гледате към света около себе си, а не към себе си и хората ще се обърнат към вас. Те се обръщат към топлотата и чара, които струят от онези, които наистина ги е грижа за другите.
3. Много пъти слагах ръка върху гърдите си и усещах, под астматичното им свистене, двигателят на сърцето и белите дробове, и кръвта и бях изумен от усещането за огромната сила, която притежавах. Не магическа сила, не като Кери и разните тинейджърски телекинетични ч*кии, а истинска сила. Силата просто да продължиш, силата да издържиш, която е сила сама по себе си, но чувствах и силата да създавам, да добавям, да доставям радост, да учудвам и да преобразявам.
4. Веднъж почти ми се искаше да публикувам книга за самоусъвършенстване със заглавие „Как да бъдем щастливи от Стивън Фрай: гарантиран успех“. И хората купуват тази огромна книга и всички страници са празни, а на първата страница пише само – „Спри да се самосъжаляваш – и ще бъдеш щастлив“. Използвайте останалата част от книгата, за да записвате своите интересни мисли и рисунки и това ще бъде книгата. И ще бъде истина. Звучи като „О, лесно е да се каже“, защото не е толкова просто да спреш да се самосъжаляваш – адски трудно е. Защото ние всички се самосъжаляваме, и това е всичко, за което става дума в Битие.
5. Открил съм, че донякъде помага да мислим за собствените си настроения и чувства към света като за времето навън. Има някои очевидни неща, свързани с времето: то е реално; колкото и да ти се иска, не можеш да го промениш, ако е тъмно и дъждовно, наистина е тъмно и дъждовно и не можете да го промените; може да бъде тъжно и дъждовно цели две седмици, НО ще бъде слънчево един ден; може да не може да контролираме кога слънцето ще изгрее, но че ще изгрее, ще, някой ден. Същото е и с настроенията, мисля. Грешният подход е да си мислим, че са илюзии. Те са истински. Депресията, тревожността, безразличието – те са толкова реални, колкото и времето – и също толкова малко се поддават на контрол. Никой не е виновен. НО те ще минат: наистина ще минат. По същия начин, по който човек трябва да приеме времето, така трябва да приеме и начина, по който е настроен към живота понякога. „Днес е кофти ден“ е съвършено реалистичен подход. Въпросът е само да намерите някакъв вид душевен чадър. „Хей-хо, вътре вали: вината не е моя и не мога да направя нищо по въпроса, освен да го изтърпя. Но утре може да изгрее слънце и когато това се случи, ще се възползвам напълно.“
6. Имаше хора, които бяха убедени, че възможностите им да живеят пълноценен живот са били възпрепятствани от броя на азиатците в Англия, от съществуването на кралско семейство, от количеството трафик покрай дома им, от злата умисъл на синдикатите, от властта на коравосърдечни работодатели, от отказа на здравните служби да вземат състоянието им насериозно, от комунизма, от капитализма, от атеизма, от каквото и да било, де факто от всичко с изключение на техния безрезултатен, слабоумен неуспех да се вземат в ръце.
7. Имам една теория, че повечето проблеми в нашия глупав и очарователен свят са причинени от факта, че винаги се извиняваме за това, за което изобщо не си струва, докато игнорираме неща, за които наистина си струва да се извиняваме. […] Аз би трябвало да се извинявам за предателство, пренебрежение, измама, насилие, липса на доброта, суета и злина, но не и за мотивите, вдъхновени от гениталиите ми и определено не за порива на сърцето ми. Може да съжалявам за подобни пориви, горчиво да ги оплаквам, понякога дори да ги виня, проклинам и пращам по дяволите, но не да се извинявам – при условие, че те не нараняват никого. Култура, която изисква от хората да се извиняват за това, за което не са виновни – това е добро определение за тирания, по мое мнение.
8. Обратно на всяка интуиция, омразата към себе си е един от водещите симптоми на клиничния нарцисизъм. Само като кажеш на себе си и на света колко мразиш себе си, можеш да получиш надежден и сигурен дъжд от похвали и възхищение в отговор на това какво чувстваш, че заслужаваш...
9. Може би сега съм по-щастлив от всякога и все пак не мога да не призная, че бих изтъргувал всичко, което съм, за да бъда теб, вечно нещастният, нервен, див, удивен и отчайващ се 16-годишен Стивън: бесен, гневен и тромав, но жив. Защото знаеш как да чувстваш, а да знаеш как да чувстваш е по-важно от това как се чувстваш. Безжизнеността на душата е единственото непростимо престъпление и ако има нещо, което щастието може да направи, то е да прикрие безжизнеността на душата.
10. Ако наистина помислиш, виждаш, че любовта е безсмислена – и това прави любовта толкова великолепна. Сексът има някакъв смисъл, като релаксация и понякога възпроизвеждане. Но любовта е безполезна. Оскар Уайлд много вярно беше казал „Всяко изкуство е безполезно“. Може да звучи, сякаш е нещо, което не си струва да подкрепяш. Но нещата, които имат смисъл в живота, са безполезни. Любовта е безполезна. Виното е безполезно. Изкуството е любовта и виното на живота. То е излишъкът, без който животът не си струва да се живее.
11. Понякога много ми помага да мисля за настроението и чувствата си така, както мисля за времето. Ето и няколко очевидни факта, които ми идват на помощ в този момент: времето е реално, то не може да се промени, ако единствено ние искаме това. Ако е мрачно и всеки момент ще завали, ние няма какво да направим, защото това просто ще се случи. Но когато слънцето отново изгрее, това несъмнено ще повлияе и на нашето настроение. Същото се случва и с нас - ако сме в депресия или тъжни, или апатично настроени, или просто извън контрол, това просто ще бъдем самите ние. Грешно е да мислим, че нашите сетива са илюзорни, те са си напълно реални и никой не е виновен за това. И така, както се примиряваме с времето, трябва просто да се примирим и с факта, че животът понякога изглежда така. Днес просто е лош ден, в който вали и аз не мога да променя това! Но пък утре може да изгрее слънце и да се случи нещо хубаво!
Източник: Bright Side, повече на неговия сайт http://www.stephenfry.com/
Ако обърнем монетата от другата страна, бил е в затвора за измама, злоупотребявал е с кокаин, има поне два потвърдени опит за самоубийство и страда от биполярно разстройство.
Бъдете уверени, че ако има някой, който знае за възходите и паденията от личен опит, това е той.
Stephen Fry1. Предполагам, че това, което някога съм искал да знам или да бъда уверен е, че в света това, което се зачита повече от таланта, повече от енергията или концентрацията, или отдадеността, или каквото и да било друго, е добротата. И колкото повече в света срещаш доброта – или веселост, която е нейната симпатична леля или чичо – толкова повече... просто толкова по-добър е светът. И всички големи думи – добродетел, справедливост, истина – са незначителни на фона на величието на добротата.
2. Спрете да мислите за общото, което всички успешни хора споделят. Мислете, за това, което обединява всички неуспешни хора: те винаги мислят за себе си. „Трябва да направя това и това...“ - всичко започва с „Аз трябва“. Никой не ги обича и никога не получават това, което искат, заради това безкрайно „Аз трябва, аз, на мен, моето...“
Грижете се за другите, използвайте очите си, за да гледате към света около себе си, а не към себе си и хората ще се обърнат към вас. Те се обръщат към топлотата и чара, които струят от онези, които наистина ги е грижа за другите.
3. Много пъти слагах ръка върху гърдите си и усещах, под астматичното им свистене, двигателят на сърцето и белите дробове, и кръвта и бях изумен от усещането за огромната сила, която притежавах. Не магическа сила, не като Кери и разните тинейджърски телекинетични ч*кии, а истинска сила. Силата просто да продължиш, силата да издържиш, която е сила сама по себе си, но чувствах и силата да създавам, да добавям, да доставям радост, да учудвам и да преобразявам.
4. Веднъж почти ми се искаше да публикувам книга за самоусъвършенстване със заглавие „Как да бъдем щастливи от Стивън Фрай: гарантиран успех“. И хората купуват тази огромна книга и всички страници са празни, а на първата страница пише само – „Спри да се самосъжаляваш – и ще бъдеш щастлив“. Използвайте останалата част от книгата, за да записвате своите интересни мисли и рисунки и това ще бъде книгата. И ще бъде истина. Звучи като „О, лесно е да се каже“, защото не е толкова просто да спреш да се самосъжаляваш – адски трудно е. Защото ние всички се самосъжаляваме, и това е всичко, за което става дума в Битие.
5. Открил съм, че донякъде помага да мислим за собствените си настроения и чувства към света като за времето навън. Има някои очевидни неща, свързани с времето: то е реално; колкото и да ти се иска, не можеш да го промениш, ако е тъмно и дъждовно, наистина е тъмно и дъждовно и не можете да го промените; може да бъде тъжно и дъждовно цели две седмици, НО ще бъде слънчево един ден; може да не може да контролираме кога слънцето ще изгрее, но че ще изгрее, ще, някой ден. Същото е и с настроенията, мисля. Грешният подход е да си мислим, че са илюзии. Те са истински. Депресията, тревожността, безразличието – те са толкова реални, колкото и времето – и също толкова малко се поддават на контрол. Никой не е виновен. НО те ще минат: наистина ще минат. По същия начин, по който човек трябва да приеме времето, така трябва да приеме и начина, по който е настроен към живота понякога. „Днес е кофти ден“ е съвършено реалистичен подход. Въпросът е само да намерите някакъв вид душевен чадър. „Хей-хо, вътре вали: вината не е моя и не мога да направя нищо по въпроса, освен да го изтърпя. Но утре може да изгрее слънце и когато това се случи, ще се възползвам напълно.“
6. Имаше хора, които бяха убедени, че възможностите им да живеят пълноценен живот са били възпрепятствани от броя на азиатците в Англия, от съществуването на кралско семейство, от количеството трафик покрай дома им, от злата умисъл на синдикатите, от властта на коравосърдечни работодатели, от отказа на здравните служби да вземат състоянието им насериозно, от комунизма, от капитализма, от атеизма, от каквото и да било, де факто от всичко с изключение на техния безрезултатен, слабоумен неуспех да се вземат в ръце.
7. Имам една теория, че повечето проблеми в нашия глупав и очарователен свят са причинени от факта, че винаги се извиняваме за това, за което изобщо не си струва, докато игнорираме неща, за които наистина си струва да се извиняваме. […] Аз би трябвало да се извинявам за предателство, пренебрежение, измама, насилие, липса на доброта, суета и злина, но не и за мотивите, вдъхновени от гениталиите ми и определено не за порива на сърцето ми. Може да съжалявам за подобни пориви, горчиво да ги оплаквам, понякога дори да ги виня, проклинам и пращам по дяволите, но не да се извинявам – при условие, че те не нараняват никого. Култура, която изисква от хората да се извиняват за това, за което не са виновни – това е добро определение за тирания, по мое мнение.
8. Обратно на всяка интуиция, омразата към себе си е един от водещите симптоми на клиничния нарцисизъм. Само като кажеш на себе си и на света колко мразиш себе си, можеш да получиш надежден и сигурен дъжд от похвали и възхищение в отговор на това какво чувстваш, че заслужаваш...
9. Може би сега съм по-щастлив от всякога и все пак не мога да не призная, че бих изтъргувал всичко, което съм, за да бъда теб, вечно нещастният, нервен, див, удивен и отчайващ се 16-годишен Стивън: бесен, гневен и тромав, но жив. Защото знаеш как да чувстваш, а да знаеш как да чувстваш е по-важно от това как се чувстваш. Безжизнеността на душата е единственото непростимо престъпление и ако има нещо, което щастието може да направи, то е да прикрие безжизнеността на душата.
10. Ако наистина помислиш, виждаш, че любовта е безсмислена – и това прави любовта толкова великолепна. Сексът има някакъв смисъл, като релаксация и понякога възпроизвеждане. Но любовта е безполезна. Оскар Уайлд много вярно беше казал „Всяко изкуство е безполезно“. Може да звучи, сякаш е нещо, което не си струва да подкрепяш. Но нещата, които имат смисъл в живота, са безполезни. Любовта е безполезна. Виното е безполезно. Изкуството е любовта и виното на живота. То е излишъкът, без който животът не си струва да се живее.
11. Понякога много ми помага да мисля за настроението и чувствата си така, както мисля за времето. Ето и няколко очевидни факта, които ми идват на помощ в този момент: времето е реално, то не може да се промени, ако единствено ние искаме това. Ако е мрачно и всеки момент ще завали, ние няма какво да направим, защото това просто ще се случи. Но когато слънцето отново изгрее, това несъмнено ще повлияе и на нашето настроение. Същото се случва и с нас - ако сме в депресия или тъжни, или апатично настроени, или просто извън контрол, това просто ще бъдем самите ние. Грешно е да мислим, че нашите сетива са илюзорни, те са си напълно реални и никой не е виновен за това. И така, както се примиряваме с времето, трябва просто да се примирим и с факта, че животът понякога изглежда така. Днес просто е лош ден, в който вали и аз не мога да променя това! Но пък утре може да изгрее слънце и да се случи нещо хубаво!
Източник: Bright Side, повече на неговия сайт http://www.stephenfry.com/
0 Коментара