Кратка история на Великденските традиции

 

Кратка история на Великденските традиции

в различните части на света

Великден е един от най-светлите празници в християнския календар.  Историята на празника води произхода си в езическите ритуали. Още от времето на англо-саксонците хората са се събирали в началото на пролетта, за да наблюдават възраждането на земята. С наслагването на традиции през вековете, смесване на народи, етноси и вярвания символите на празника на настъпващата пролет и обновление на природата са придобили различно значение за различните хора, в зависимост от вярата им и мястото, където живеят.

Днес светът е едно глобално място в който новините обикалят земното кълбо за секунди, самолетните полети ни позволяват за часове да бъдем на хиляди км от дома си и (почти) всички говорим един език, който ни позволява да общуваме. Някога не е било така.

От оцветяването и размяната на яйца, през великденските зайчета и карнавални шествия, всички традиции имат техните корени дълбоко в миналото. Независимо дали сте религиозна или просто харесвате атмосферата на пролетния празник, да научите нещо повече за неговите традиции е интересен начин да свържете това, което правим днес с онова, което са правели хората преди нас.

История на Великден
Английският средновековен историк Беде (673-735 г.) смята, че англосаксонското название на Великден - Истър (Easter), произлиза от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и на нея е посветен месец април, а тържествата в нейна чест са организирани по време на пролетното равноденствие.

В желанието си да направят християнството по-приемливо за езичниците, англосаксонските християни започват да използват за Великден названието Истър, тъй като християнският празник на Възкресение Христово съвпада с древното празнуване на настъпващата пролет.
В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Пасха бележи Божието избавление на еврейския народ от 300-годишното робство в Египет и неговото извеждане оттам под ръководството на Мойсей.

В Християнската традиция на Великден отбелязваме Възкресението на Господ Иисус Христос от мъртвите в третия ден след смъртта му. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век Великден е вече добре установен , въпреки че е имало продължителен спор за фактическата дата, на която трябва да се чества. Източните църкви искат Великден да се празнува според лунния календар и в делничен ден, тъй като ранните християни празнували всяка година на 14-то число от еврейския месец нисан, докато западните църкви настояват Великден да се празнува винаги в неделя независимо от датата.

Това е и един от основните въпроси на свикания от император Константин Никейски събор в 325 г. Съборът решава Великден да се празнува в първата неделя, следваща пълнолунието след пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие.

Датата за празнуването на Великден започва да се определя от неделята, която следва пълнолунието или веднага след пролетното равноденствие. Така Великден е определян като празник в периода между 21 март и 25 април. Разликата в съвременното празнуване се дължи на различното фиксиране на датата според григорианския календар на Запад и според юлианския - на Изток.

С разпространението на християнската вяра във все повече нови територии възникват и различни идеи за това, как тя да се отнася към местните обичаи и традиции. Според някои, християните трябва изцяло да изоставят своите културни традиции, докато според други християнството трябва да съхрани местните обичаи, но като им придаде нов, християнски смисъл.



Великденските символи

Великден има много символи – боядисани яйца, зайчета с кошници, паради... Въпреки че като повечето празници Великден е доста комерсиализиран, много от днешните символи все още имат произхода си в древността.


Шарените яйца
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През IV-ти век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго.

Много народи виждали в яйцето символ на възраждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Христос и отместения камък. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено (кръвта на Христос) и яйцето вече се възприема като символ на раждането на човека от природата.

От 8-ми век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на ХХ век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.


Великденския заек
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре. По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.
Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания - и с луната и нейните цикли.
Съществува и легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Традицията с яйцата и зайците всъщност се смесва, когато в Америка отиват германски заселници – те занасят заека, който оставя на децата яйца във Великденската нощ. Момченцата и момиченцата трябвало да приготвят шапките и бонетата си като гнезда, за яйцата, които щели да бъдат оставени. Тази традиция е еволюирала на запад до заек с кошница с яйца в наши дни.

Карнавалът
Великденският карнавал води началото си от средновековна Европа. Ранните християни са носили бели роби в дните, отбелязващи Възкресението, като символ на новия си живот. Новопокръстените пък е трябвало да обличат нови дрехи след Кръщение, за да покажат, че започват нов живот в Христа. След службата на Великден в много градове хората са тръгвали по улиците с кръст и свещи. Всичко това се е обединило и променило през годините, като в много малки градове се правят карнавални шествия, на които хората се маскират и обличат в старомодни дрехи.


Рецепти за козунак
Кръстосаните обредни козунаци
Въпреки че християните виждат в кръстосаните козуначни хлябове символ на разпъването на Христос на кръста, те всъщност произхождат от англосаксонците, които приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята.
Тези малки козуначени хлебчета се правят и днес и у нас. Кръстът се оформя с тесто или с тазрез с ножа. Много ефектни се получават ако се оформят като зайчета или пиленца.
Козунакът като такъв е приготвен за първи път във Франция през 17 век. В началото на 20-ти век козунак вече се прави и в големите градове у нас. В кафенетата се е предлагало кафе с резен кашкавал.
Българският обреден хляб за Великден е бил кръгъл или е оформян като венец като на него са се слагали червените яйца. Днес запалените кулинарки месят козунак за Великден и опитват различни рецепти от други страни като руски кулич, италианска коломба, полска бабка или великденски щолен (Easter stollen), каквато е традицията в някои части на Германия, Белгия, Холандия - богат козунак с много стафиди, портокалови корички, бадемов марципан, поръсен с филирани бадеми или пудра захар.

Днес не може да си представим трапезата за Великден без козунак, червени яйца, печено агнешко и много зелена салата.

Рецепти за Великден по света

Агнето
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Спасителя като Божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.