Иглика

На 19 април във Великобритания  се празнува Ден на игликата (годишнина от смъртта на Бенджамин Дизраели)

Иглика - една много красива легенда за едно от пролетните цветя - игликата

Древните скандинавски саги разказват, че в края на дългата и студена зима на земята пристигала младата и красива богиня Фрея. Тя слизала от колесницата си, в която били впрегнати две пухкави котки, и отключвала пролетта. За ключове й служели едни от първите цветя - игликите – стъбълцата с цветовете приличат на връзка златисти ключета.

Според една много стара легенда в цветчетата на игликите се крият малки феички и приказни стари гномчета. Те пеят песни на възхвала, за цветчетата, които ги крият. Ако в тиха лунна нощ вие чуете тяхната нежна песен, ще живеете в радост и благополучие. В такива нощи феите окачват на цветчетата капчици роса, които светят като малки фенерчета.



По нашите земи предвестница на пролетта е Баба Марта. За разлика от скандинавската богиня Фрея тя е възрастна и не блести с хубост и благост, но също е избрала игликата – китка от иглики е затъкната на забрадката й.

Иглика (Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди. Заради ранният ѝ пролетен цъфтеж в Русия са ѝ дали името Първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България.
В нашия квартал в София расте много през цялата пролет, докато прецъфти заедно със зюмбюли и лалета, което означава, че след като веднъж се засади тя расте устойчиво и създава цветна радост от първите дни напролетта, от февруари до май.

Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.