Нарциси
Нарцисите са едни от най-красивите пролетни цветя - нежно бяло или жълто цвете, което посреща пролетта в нашата градина.
Нарцисите се отглежда главно като градинско цвете, но е подходящо и за стайно.
Размножава се чрез отделянето на странични луковици, които се посаждат през септември - октомври, на около 15 см. дълбочина и разстояние 20 см едно от друго.
През всеки 3-4 години луковичките се изваждат през лятото и се съхраняват в прохладни и сухи помещения. Луковиците виреят на хранителна и не много тежка почва.
"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд.
Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил.
Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
– Защо плачеш? – попитали ореадите.
– Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
– О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
– Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
– Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили
изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
– Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача
за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да
видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
– Каква хубава история! – рече Алхимикът."
Алхимикът Паулу Коелю
нарцисите в градината на моята баба до каменни дувар огрени от слънцето
Нарцисите се отглежда главно като градинско цвете, но е подходящо и за стайно.
Размножава се чрез отделянето на странични луковици, които се посаждат през септември - октомври, на около 15 см. дълбочина и разстояние 20 см едно от друго.
През всеки 3-4 години луковичките се изваждат през лятото и се съхраняват в прохладни и сухи помещения. Луковиците виреят на хранителна и не много тежка почва.
"Алхимикът взе една книга, която някой от кервана бе донесъл. Томчето беше без корица, но успя да открие името на автора: Оскар Уайлд.
Докато прелистваше страниците, попадна на една история за Нарцис.
Алхимикът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да съзерцава собствената си красота в едно езеро. Бил толкова запленен от самия себе си, че веднъж паднал в езерото и се удавил.
Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не по тоя начин завършва историята на Оскар Уайлд.
Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите, горски божества, и видели, че сладководното езеро се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
– Защо плачеш? – попитали ореадите.
– Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
– О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него из гората, а единствено ти имаше възможността да съзерцаваш отблизо красотата му.
– Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
– Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили
изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време. Най-сетне проговорило:
– Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив. Плача
за Нарцис, защото всеки път, когато той лягаше на брега ми, можех да
видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
– Каква хубава история! – рече Алхимикът."
Алхимикът Паулу Коелю
нарцисите в градината на моята баба до каменни дувар огрени от слънцето
0 Коментара