Нестинари

Общуването с огъня още от дълбока древност е важна част от ритуалите и вярванията на хората. И днес има хора, които могат да ходят по жарава

Нестинарите
Денят на Св Константин и Елена е денят на игрите по огън, запазени и досега в някои райони, Странджанския край.

Когато нестинарките тръгват към горящата жарава за огнения си танц, най-отпред те носят иконата на Св. Св. Константин и Елена и с техните имена на уста започват своя ритуал, идващ от дълбока древност.

Обикновено нестинарите са мъже и жени от един и същи род и умението им се предава по наследство. Те имат собствени параклиси, които най-често се помещават в къщата на главния нестинар. В центъра на иконостаса, обърнат към изток, са поставени иконите на Светите Константин и Елена, а край тях стоят иконите на Богородица, Свети Георги и Свети Пантелеймон. Тук се пази и нестинарският тъпан, който отмерва ритъма на празничното шествие и танц само в деня на нестинарските игри. След църковната служба шествието отива до извор, където се приготвя обща трапеза с курбан за всички. В центъра на селището се разгаря бурен огън, който се превръща в жар. След залез слънце около догарящия огън под звуците на тъпана и гайдата започва общо хоро, по време на което постепенно остават да играят само нестинарите, които навлизат в жарта. След края на нестинарския танц те връщат иконата и тъпана в дома на главния нестинар, измиват си ръцете и остават на общата трапеза.