Julfest
Това не е приказка, това е история на един езически празник от историята на келтите, запазила се и до днес в немската култура и на северните страни.
Това е Julfest, празника на Йол
главният, най-свещеният и най-интересен зимен празник. В тази нощ целитя свят се събира в Мидгард (това старо германско име на нашия свят, обитаван от хората, което буквално означава „Средно оградено място" и от тук тръгва идеята за "Средната земя" в романите на Толкин) В Мидгард се събират и боговете и богините, които слизат на земята, тролове и елфи разговорят с хората, мъртвите излизат от другия свят. Тези от хората, които общуват със съществата от другия свят, напускат своите човешки тела и се присъединяват към свитата на Дивия Лов (oskorei — наемниците на Асгард) или се превръщат в духове.
Йол това са дните на пир и тържества, когато всички членове на рода (клана) се събират заедно за да посрещнат Слънцето, което се възражда от мрака и огрява възродения свят. Елементи на празника са запазени и в християнското Рождество - вечнозеленото дърво, символизиращо живота, която продължава и след зимния студ.
Произходът на самата на самата дума йол се губи във вековете. Можеби думата има индоевропейски корен и означава "върти се", "кръг", може да се преведе като "време на обръщане", "обръщане на годината", "време за жертвоприношение" или "тъмно време"
По традиция Йол продължава 13 нощи, които се наричат "Нощ на духовете", което в немския се е запазило като Weihnachten. Тези 13 нощи от залеза на първата нощ до изгрева на последнат е границата между двете години, сакрален период, в което не тече обикновеното време, нито познатите закони са в сила. Когато боговете правят своя избор и съдбата върти своето вретено и изплита нишката на нашите дни.
В древността англосаксонските племена започвали Йол в нощта на зимното слънцестоене (в зависимост от годината в периода 19-22 декември). тази нощ се нарича и "Нощ на майката" сега тя се празнува в семеен кръг.
Най-важният момент от Йол е самата нощ на слънцестоенето, което и е най-дългара нощ в годината, времето, когато истински властелин на този свят, в който ние живеем, стават духовете. В тази нощ се пали "огънят на Йол" за да се защитим от злите духове. В тази нощ се дават най-искрените клетви и обещания.
Вярват още, че в тази нощ, не трябва никой да остава сам. Защото когато човек остане сам, той остава с мъртвите и духовете от другия свят.
Йол завършва в 12-та нощ (по-точно 13-та Threttandi), което се пада на 6 януари по християнския календар, ако нощта на Рождество е 25 декември. Или на 1-2 януари по дрвеногермански календар, ако нощта на слънцестоенето е на 19-20 декември.
Следващият ден се нарича "ден на съдбата" - всичко, която е казано и направено до залез слънце, определя какво ще се случи през настъпващата година откъдети идва и поверието "Както посрещнеш Новата година, такава и ще бъде"
Приема се, че няма по-верни знамения от тези в 12-та нощ. И в тази нощ се казват на-силните и точни думи.
Това е Julfest, празника на Йол
главният, най-свещеният и най-интересен зимен празник. В тази нощ целитя свят се събира в Мидгард (това старо германско име на нашия свят, обитаван от хората, което буквално означава „Средно оградено място" и от тук тръгва идеята за "Средната земя" в романите на Толкин) В Мидгард се събират и боговете и богините, които слизат на земята, тролове и елфи разговорят с хората, мъртвите излизат от другия свят. Тези от хората, които общуват със съществата от другия свят, напускат своите човешки тела и се присъединяват към свитата на Дивия Лов (oskorei — наемниците на Асгард) или се превръщат в духове.
Йол това са дните на пир и тържества, когато всички членове на рода (клана) се събират заедно за да посрещнат Слънцето, което се възражда от мрака и огрява възродения свят. Елементи на празника са запазени и в християнското Рождество - вечнозеленото дърво, символизиращо живота, която продължава и след зимния студ.
Произходът на самата на самата дума йол се губи във вековете. Можеби думата има индоевропейски корен и означава "върти се", "кръг", може да се преведе като "време на обръщане", "обръщане на годината", "време за жертвоприношение" или "тъмно време"
По традиция Йол продължава 13 нощи, които се наричат "Нощ на духовете", което в немския се е запазило като Weihnachten. Тези 13 нощи от залеза на първата нощ до изгрева на последнат е границата между двете години, сакрален период, в което не тече обикновеното време, нито познатите закони са в сила. Когато боговете правят своя избор и съдбата върти своето вретено и изплита нишката на нашите дни.
В древността англосаксонските племена започвали Йол в нощта на зимното слънцестоене (в зависимост от годината в периода 19-22 декември). тази нощ се нарича и "Нощ на майката" сега тя се празнува в семеен кръг.
Най-важният момент от Йол е самата нощ на слънцестоенето, което и е най-дългара нощ в годината, времето, когато истински властелин на този свят, в който ние живеем, стават духовете. В тази нощ се пали "огънят на Йол" за да се защитим от злите духове. В тази нощ се дават най-искрените клетви и обещания.
Вярват още, че в тази нощ, не трябва никой да остава сам. Защото когато човек остане сам, той остава с мъртвите и духовете от другия свят.
Йол завършва в 12-та нощ (по-точно 13-та Threttandi), което се пада на 6 януари по християнския календар, ако нощта на Рождество е 25 декември. Или на 1-2 януари по дрвеногермански календар, ако нощта на слънцестоенето е на 19-20 декември.
Следващият ден се нарича "ден на съдбата" - всичко, която е казано и направено до залез слънце, определя какво ще се случи през настъпващата година откъдети идва и поверието "Както посрещнеш Новата година, такава и ще бъде"
Приема се, че няма по-верни знамения от тези в 12-та нощ. И в тази нощ се казват на-силните и точни думи.
0 Коментара