Анне Франк

 

На 29 октомври 1943 г. Анне пише: "Навън не чувам чуруликането на  птиците и мъртвешка, потискаща тишина виси над къщата и се е вкопчила в мен, като че ли  ме дърпа към  най-дълбоките части на подземния свят .... Аз се скитам от стая в стая, катеря се  нагоре - надолу по стълбите и се чувствам като птиче, чиито крила са били откъснати, но то продължава да се блъска в решетките на тъмната си клетка. "

Анне Франк е едно от над  милион еврейски деца, загинали в Холокоста. Тя е родена като Annelies Marie Frank на 12 юни 1929 г. във Франкфурт, Германия. Нейни родители са  Ото и Едит Франк.

През първите 5 години от живота си, Анне живее с родителите си и по-голяма си сестра, Марго, в апартамент в покрайнините на Франкфурт. След като нацистите завземат  властта през 1933 г., Ото Франк бяга в Амстердам. Останалата част от семейството се присъединява към Ото, като Анне е последната, която пристига през февруари 1934 след гостуване на баба си и дядо си в Аахен.

Германците окупират Амстердам през май 1940. През юли 1942 г., германските власти и техните холандски сътрудници започнат да  извозват евреи от цяла Холандия към Вестерборк, транзитен лагер близо до холандския град Асен, недалеч от границата с Германия. От Вестерборк, евреите са депортирани  в концентрационните лагери  Аушвиц-Биркенау и Собибор, в окупираната от германците  Полша.

През първата половина на юли, Анне и нейното семейство се укриват в един апартамент, в който също се крият четирима холандски евреи - Херман, Огюст,  Петер ван Пелс и Фриц Пфефер. В продължение на две години, те живеят в тайно таванско помещение, което се намира зад офиса на семеен бизнес на 263 Prinsengracht Street, което Анне нарича в дневника си Тайното приложение. Приятелите и колегите на Ото, Йоханес Kleiman, Виктор Куглер, Jan Гий и Miep Гий, преди това подготвят скривалището и осигуряват  храна и дрехи с голям риск за живот си. На 4 август 1944 г. Гестапо открива скривалището след като е осведомено от анонимен холандски гражданин.

Същият ден  SS сержанта Карл Silberbauer и двама холандски сътрудници  арестуват семейството и то е изпратено във Вестерборк на 8 август. Един месец по-късно, през септември 1944 г., СС и полицейските органи изпращат семейството на Анне и четиримата холандци с влак от Вестерборк в Аушвиц, но през октомври 1944г. Анне и сестра и Марго са прехвърлени в концентрационния лагер Берген-Белсен близо до Целе, в северната част на Германия.

И двете сестри умират от тиф през март 1945 г. само няколко седмици преди британските войски да освободят Берген-Белсен на 15 април 1945 година. Майката на Анне, Едит умира в Аушвиц в началото на януари 1945 година. Само бащата на Анне, Ото доживява края на войната. Съветските войски освобождават Аушвиц на 27 януари 1945 година.



Докато е в нелегалност, Анне има дневник, в който тя записва своите страхове, надежди и преживявания. Намерен в тайния апартамент след като семейството е арестувано, дневника е взет и запазен от Майер Гий, един от хората, които укриват семейството. Той е публикуван след края на войната на много езици. Анне Франк се е превърнала в символ на изгубената надежда за децата, загинали в Холокостта.

 

източник:http://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005210