Световен ден на потребителя
Световен ден на потребителя, 15 март
В речта си на 15 март 1963 г. американският президент Джон Кенеди пред Сената обявява идеята за Закон за Защита на Потребителя
Потребителят има четири основни права:
- право на безопасност
- право на информация
- право на избор
- правото да бъдеш чут.
Впоследствие са добавени още четири права на потребителя:
- право да бъдат задоволени основни потребости
- право на обезщетение
- право на образовние
- правото на здравословна околна среда.
В България този ден се отбелязва вече 20 години. През 2011 г. ще отвори врати временна приемна на Комисията за защита на потребителите (КЗП), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и трите мобилни оператора у нас. В нея потребителите на телекомуникационни услуги ще получат експертни консултации, съвети и съдействие по проблеми, касаещи мобилните услуги.
Най-често оплакванията са от автоматично подновяване на договорите, преносимостта на номерата, неуведомяването за изтичане на кредитен лимит и опазването и злоупотребата с лични данни.
Българският потребител търпи най-големите лишения от всички граждани в ЕС, показват данни на Европейската комисия, представени от Асоциация "Активни потребители" на 14.03.2011 г.
Българските потребители изпитват най-големи лишения според доклада от всички граждани на Европейския съюз - 55,5% от българското население е на границата на мизерията. Следват Румъния - 49% и Унгария - 41%.
Най-добри материални способности имат гражданите на Люксембург, Швеция и Холандия.
Материалните лишения се отчитат според това гражданите да не могат да отделят средства за поне три от показателите -
- неочаквани разходи,
- едноседмична годишна почивка,
- погасяване на ипотеки или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на достатъчни отопление в дома, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил.
България отделя най-малко средства в ЕС за защита на потребителите - едва 3 евро годишно на 1000 жители. За сравнение в Белгия за целта се изразходват по 157 евро, Кипър - 176 евро, Чехия - 56 евро, а най-много отделя Люксембург - 2112 евро.
Само 5% от българите пазаруват през интернет. В Дания 68 на сто са пазарували по интернет, по 67 на сто във Великобритания и Холандия, 59 на сто в Германия и Финландия и 40 на сто средно за гражданите на ЕС.
България остава на последно място в ЕС и според индекса "условия за потребителите" с 42%.
Индексът се формира от фактори като доверие в институции, дейност на потребителските организации, процент на подадени и удовлетворени жалби, обезщетения и безопасност на стоките.
Най-висок е индексът във Великобритания - 74 на сто, и в Ирландия - 72 на сто. Общо за Европа стойността му е 61 на сто.
Българите остават най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните. 46% смятат, че храните у нас не са безопасни. Само румънците са на мнение, че ядат по-лоша храна - оплакали са се 50% от гражданите на северната ни съседка.
За 2та част е използван доклада и статия в www.webcafe.bg За съжаление сайтът http://www.aktivnipotrebiteli.bg/?page_id=2 се оказа с платен достъп и информация отнасяща се за 2010 г.
0 Коментара