Джон Стайнбек

Писмо на Стайбек, адресирано до най-големия му син Том. То е от 1958 година и е в отговор на писмо от Том, в което тинейджърът обяснява, че се е влюбил.

Скъпи Том,

Получихме писмото ти тази сутрин. Ще ти отговоря според своята гледна точка, а Илейн, разбира се – според нейната.

Първо — ако си влюбен, това е хубаво нещо – това е може би най-доброто нещо, което може да се случи на някого.

Второ, има няколко вида любов. Едната е себелюбиво, зло, обсебващо, егоистично чувство, което използва любовта за самоважност. Тази е грозна и саката любов. Другата е изливане на всичко добро у теб – на милосърдие, съобразяване и респект – не само социалното уважение на обноските, но по-великото уважение, което е да признаеш друг човек за уникален и ценен. Първият вид може да те разболее, да те накара да се чувстваш нищожен и слаб, но вторият може да освободи в теб сила и кураж, и доброта, и дори мъдрост, които не знаеш, че притежаваш.

Ти казваш, че това е зряла любов. Щом я усещаш толкова дълбоко – разбира се, че е зряла любов.

Но не мисля, че ме питаш какво чувстваш. Ти знаеш по-добре от всеки друг. Това, с което искаше да ти помогна, е да разбереш какво да правиш с чувствата си – и това аз мога да ти кажа.

Ликувай за нея и бъди много доволен и благодарен за нея.

Обектът на любовта е най-добрият и най-красивият. Опитай се да живееш така.

Ако обичаш някого – не съществува възможност за вреда, ако го споделиш – само трябва да запомниш, че някои хора са много срамежливи и понякога признанието трябва да вземе предвид тази срамежливост.

Момичетата си имат начини да разберат или усетят как се чувстваш, но те обикновено искат и да го чуят.

Понякога се случва така, че на това, което усещаш, по една или друга причина не се отвръща – но това не прави чувството ти по-малко ценно или добро.

И накрая, аз знам какво изпитваш, защото аз го имам и се радвам, че го имаш и ти.

Ще се радваме да се запознаем със Сюзън. Тя е добре дошла. Илейн ще организира всичко, защото това е в нейната област и тя ще го направи с удоволствие. Тя също знае за любовта и може би ще ти помогне малко повече от мен.

И не се притеснявай да загубиш. Ако е правилно, случва се. Най-важното е да не се бърза. Нищо добро не се изплъзва.

С обич,

Татко



Джон Стайнбек е известен с романите си “На изток от рая”, “Гроздовете на гнева”, “За мишките и хората”, “Зимата на нашето недволство” и “Улица Консервна”. Няколко негови мисли:

•  Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам.


• В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.


• Властта не корумпира. Страхът корумпира… може би страхът от загуба на власт.


• Да си жив означава да имаш белези.


• Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…


• Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.


• Литературата е толкова стара, колкото речта. Тя израства от човешката потребност за нея и тя не се променя, освен да става още по-голяма. — из речта при връчване на Нобеловата награда, 1962


• Ние сме самотни животни. И прекарваме целия си живот в опити да бъдем по-малко самотни.


• Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата.


• Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него.


• Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничкото. И може би колкото по-малко притежаваш, толкоз повече ти се иска да се биеш в гърдите.


• "Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли: "Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!" Малко по-късно в капана се хванала змия - и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!" За мишките и хората