Артуро Граф


Известен поет и филолог, роден в Атина през 1848 г. Професор в университета в Торино по сравнителна филология и италианска литература от 1882 г.

В съвременната италианска поезия се явява най-яркия изразител на песимизма.

Най-ярките му произведения са „Medusa“ (1879 г.), „Dopo il tramonto“ и поредица критични етюди в „Nuova Antologia“

Доколкото негови цитати се използват често и са актуални, събрахме някои от тях.

arturo graf

- Най-големият приятел и най-големият враг на човека е неговото въображение.

- Вдъхновението съществува, но трябва да те открие докато работиш.

- Ако искаш да чуеш как душата ти пее, позволи на мълчанието да владее около теб.

- Който е станал майстор в изкуството, той без всякакъв за себе си ущърб може да забрави за правилата.

- Заблужденията на великите умове са по-поучителни, отколкото правилните съждения на нищожните мозъци.

- Оригиналността е самотата на ума.

- Невежеството нямаше да е невежество, ако не си въобразяваше, че стои по-високо от знанията.

- В човешките дела по-добре се ориентира не този, който е живял повече, а онзи, който е наблюдавал повече.

- Не се доверявай на този, който сам на никого не се доверява.

- Лицето на спящия разкрива много от онова, което лицето на бодърсващия притаява.

- Този, който не е способен да хвърли предизвикателство към ненавистта и да застане над насмешките, никога няма да извърши нещо велико.

- Колко беден е този, който няма нищо друго, освен пари.

- Беззащитен е, който се поддава на ласкателство.

- Най-опасните врагове са тези, от които човек не се и надява да се защити.

- В действителност старостта започва от онзи момент, когато човек изгуби способността си да се учи.

- Ако хората няма с какво да се похвалят, те се хвалят със своите нещастия.

- Цивилизацията е ужасно растение, което не расте и не цъфти, докато не го полеят със сълзи и кръв.