Традиции за Сирни Заговезни

„Дошла ми е Сирница”

Животът на нашите предци протичал в единен ритъм, зададен от редуването на делници и празници, на работа и веселие, на постене и блажене. Така храната и храненето не били просто въпрос на личен вкус и избор, а следвали определени правила, носели ритуален смисъл, подреждали битието на отделния човек, на рода, на селището.

Докато християнското учение поставя акцента върху пречистването и смирението, във фолклора се изтъква, че постенето помага на човека и съвсем конкретно – например за сбъдването на молитви или за избягване на опасности.

Освен кратките пости има и многодневни. Богородичния пост трае 14 дни и представлява подготовка за Успение Богородично или Голяма Богородица на 15 август. Петровият пост пък предшества празника на св. Петър и Павел на 29 юни, като започва от първата неделя след Петдесетница. Затова той е с различна продължителност – от няколко дни до няколко седмици. Според една легенда св. Петър единствен се осмелил да влезе в битка с Черната Чума. Тя изгорила крилата му, но той успял да я удари с патерицата си и тя останала гърбава. Оттогава Господ наредил християните да спазват Петровия пост, та да поникнат отново крилете на светеца. Четирийсет дни преди Коледа започва Рождественският пост, който се счита за „радостен пост”, понеже предвещава раждането на Спасителя. Затова той не е толкова строг и през повечето време се разрешава риба и олио.

Най-дълъг и тежък е постът преди Великден – неслучайно той се нарича Велик. Началото му се бележи от Сирни Заговезни – седем седмици преди Великден (22.02.2015 г.). Седмица по-рано, на Неделя Месопустна (15.02.2015 г.), хората ядат за последен път месо, а на Неделя Сиропустна се разделят с другите блажни храни. Затова те присъстват в изобилие на трапезата – правят се баници, яйца по панагюрски, пържена риба и пр.

Меню за Сирни заговезни

Във връзка със заговяването е и обичаят амкане или хамкане: парче сирене или варено яйце се закрепят на конец, който се връзва на гредите на тавана или на точилка. Яйцето или сиренето се въртят и всички се опитват да го хванат с уста, без да си помагат с ръце. В по-ново време на мястото на бялото блажно се появява бялата халва (вероятно заради белия си цвят, макар че всъщност е постна) – най-напред в градовете, а после и по селата. Така сред смях и веселие хората се разделят с блажната храна. На следващия ден всички съдове и прибори се попарват и се изтъркват с пепел, за да не остане и следа от мазнина по тях.

Време за прошка

Важно място в подготовката за Великия пост заема прошката като акт на духовно пречистване и освобождаване. Хората посещават роднини, кумове и приятели, като носят подаръци и взаимно си прощават. Големите фамилии се събират и по-младите членове ритуално искат прошка от по-възрастните, като им целуват ръка. После ролите се сменят и по-възрастните на свой ред искат прошка. По този начин хората се освобождават от лоши чувства и обиди, връзките между тях се заздравяват и семейството става по-сплотено и силно.

 



 

Един от основните обичаи на Сирни Заговезни е прескачането на сирнишките огньове – символ на пречистването по време на Великия пост.

След обредната вечеря идва ред на веселби и забавления – като за последно преди поста. На много места през този период обикалят дружини от маскирани ергени, наричани кукери, кукове, дракуси, старци. Характерни са и големите сирнишки огньове: обикновено на високи места извън селото се запалват купчини суха трева и клони, кошери и кошове, пълни със слама или намазани с катран. Момите играят хоро, а младежите прескачат огньовете – отново символ на пречистването. Момците изпращат запалени стрели в дворовете на любимите си и с това дават израз на своите чувства и намерения за бъдещето... Така прошката, веселието, огънят и любовта вървят ръка за ръка в навечерието на Великия пост.

 

Източник БНР, заглавна снимка Kapka Doneva - Сирни заговезни.Прошка искам-прошка давам!