На Ивановден православните християни отдават почит на Кръстителя на Божия син - свети Йоан Кръстител. Църквата го почита още и като Предтеча-пророк, който разкривал греховете на хората и ги призовавал да се приготвят за идването на Спасителя, като очистят сърцата и помислите си, за да могат да приемат Христовото учение.

В църковния календар има няколко празника, посветени на св. Йоан Кръстител: 24-ти юни - Еньовден - свързан с неговото раждане и 29-и август, когато със строг пост се отбелязва отсичането на главата му. Неговият най-голям празник обаче се чества веднага след Богоявление. Денят е свързан с изпълнението на мисията му - да кръсти проповядвания от него Спасител.

Православните християни в много страни отбелязват Коледа по стар стил.

Освен в Сърбия и Русия Коледа по стар стил празнуват в общо 16 страни, сред които Черна гора, Беларус, Етиопия, Грузия.

В Сърбия на Коледа палят дъбови пънове и клони - символ на Христос, или т.нар. "бъдник".

Традиции за Ивановден


Обредното къпане на този ден включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза. Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.