Никой няма да ме убеди, че ако ям чия, алое-вера и водорасли ще бъда в по-добра форма.
Простата причина - не растат в градината. 
По-добре купичка каша от овес и/или просо или покълнала пшеница, отколкото киноа и сие супер храни от Андите.

Това е мой пост в Facebook, спонтанна реакция след като прочетох публикация в родните медии за здравословно хранене, които ми препоръчваха, че за да се чувствам добре в менюто ми трябва да им продукти, които не растат в градината. След това видях тази публикация в Guardian, The truth about ‘miracle foods’ – from chia seeds to coconut oil, която ви предлагаме да прочетете.

Когато говорим за книги, даващи отговори, има една класика, която често бива игнорирана - речникът. Следващия път, когато се чудите дали поредната скъпа опаковка с поредната суперхрана може наистина да предотврати или забави рака, диабета и сърдечните заболявания, и да ви отърве от биреното коремче навреме за лятото, потърсете думата "чудо" там, докато намерите следната дефиниция: "изключително, чудесно събитие" - дотук добре - "което не може да бъде обяснено от природните или научните закони".

"Без значение дали е кокосово масло, семена от чия или оцет от ябълков сайдер," казва Дюан Мелър, доцент по диетология в Нотингамския университет и говорител на Британската асоциация на диетолозите, "няма научни доказателства, че ако допълвате диетата си с някоя суперхрана или специална храна, ще постигнете някой от обещаните ефекти. Почти винаги става дума за маркетингов трик, но когато хората четат твърдения онлайн, те започват да мислят по различен начин и наистина започват да вярват."

bio plodove

Една от причините, поради която хората вярват на медийния шум, е че както е при всяко добро чудо - или магически фокус - успехът се крие в завоалирането и ефектните трикове. При суперхраните, докато търговецът на "вълшебна суперхрана" измъква някой и друг лев от джобовете ви, бивате замаяни от научна терминология.

"Много продукти се съпътстват от всякакъв ужасен научен жаргон, от рода на "поддържа когнитивните функции", казва Мелър, "които са размити твърдения в научен стил, които хората разчитат като нещо смислено за човешкото здраве. После идват антиоксидантите и свободните радикали, които са някои от най-плашещите и погрешно разбирани използвани думи."

Свободните радикали са нестабилни елементи, които се получават след всякаква използваща кислород химическа реакция в тялото

Те са нестабилни, защото им липсва електрон, и в опит да се стабилизират наново открадват електрон отдругаде. Той може да е от мазнините в клетъчните мембрани, или от вашето ДНК. Стресът, на който подлагат други химически елементи да дадат своя електрон, се нарича оксидативен стрес, и се твърди, че е свързан със сърдечните заболявания, рака и диабета.

Свободните радикали обаче участват и в полезни процеси. Те спомагат за разрушаването на нахлуващи в организма бактерии и играят важна роля в комуникацията между клетките. За да ограничим ролята им до неща, които са полезни за нас, телата ни произвеждат вещества, наречени антиоксиданти, които подобно на хората, стоящи пред нощните клубове и раздаващи прегръдки и горещ шоколад, за да успокоят пияните купонджии, осигуряват свободните радикали с необходимите електрони, така че те да не причиняват вреда на други места.

"Но ако погледнете антиоксидантите в телата ни," казва Мелър, "засега най-разпространени са тези, които произвеждаме ние самите - глутатионът и пикочната киселина - следвани от витамините A, C и E, които така или иначе получаваме от нормалната храна. Много от антиоксидантите в храни от типа на семена от чия, присъстват там, за да попречат на маслата на растението да гранясат, или да ги предпазят от вреда от слънчевата светлина, и може и да не се усвояват от телата ни. Въпреки че Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA) позволява на производителите да твърдят, че продуктите им са богати на антиоксиданти - защото те наистина са - на производителите не е разрешено да твърдят, че има ползи за здравето от тях. Ако се зачетете внимателно, ще видите, че твърденията им са пълни с юридически език."

Дори използвани като добавки, антиоксидантите не изглежда да носят особена полза

Мащабно изследване, публикувано в изданието New England Journal of Medicine, проследило близо 10 000 души за период средно 4.5 години, не показва никаква полза от добавки с витамин E за превенция на сърдечните заболявания. Изследванията на другите добавки-антиоксиданти са също толкова обезкуражаващи.

Част от объркването се дължи на факта, че диетите са сложно нещо. Трудно е да се изчисли приносът на отделните компоненти, тъй като хранителните вещества в много храни се усвояват от нас само когато се употребяват като част от по-мащабна диета: изследванията показват, че само когато готвим морковите, техният бета-каротин става по-достъпен, а ликопенът в доматите се усвоява от организма, когато те се консумират със зехтин.

Добре, но какво да кажем за всички други размити твърдения за храни, които ви "помагат да отслабнете", или "поддържат здравословни имунни функции", или "водят до здраво сърце"? Всички те звучат добре и донякъде имат смисъл, нали? Според Али Хаванди, кардиолог в Обединената кралска болница в Бат, тези твърдения са неясни поради основателни причини - те са базирани на експерименти, извършени върху животни или човешки клетки в лабораторни условия. Не е доказано, че те имат някакъв ефект върху хората, а докато подобна ефективност не бъде доказана, можем да оставаме непредубедени, но трябва да сме предпазливи за преувеличени твърдения.

"Като лекари според мен сме отклонили поглед от най-важното," казва той за значимостта на здравословната диета за избягването на сериозни хронични болести от рода на сърдечно-съдови заболявания и диабет. "В последните няколко години, поне сред кардиохирурзите, като че ли повече се интересуваме от по-атрактивния аспект на превенцията на болести - нови лекарства, байпаси и оперативни техники - и сме оставили територията на диетите леко безлюдна. Сега тя е заета от неквалифицирани хора и здравни гурута-знаменитости, разпространяващи дезинформация. Според мен като лекари сме задължени да се намесим авторитетно, когато става дума за здравословно хранене."

Откланянето на светлината на прожекторите от знаменитостите и краткосрочните хранителни "моди" обаче ще се окаже доста трудна задача

"Проблемът," казва Хаванди, "е че посланието, което се опитваме да предадем - базирано на реални, стабилни доказателства, потвърдени многократно - не е особено интересно на хората. Всичко това те вече са го чували."

Посланието, за което той говори, включва факта, че плодовете и зеленчуците са полезни. Точно както и пълнозърнестите продукти и ядките. От мазнините, когато са ви нужни, избирайте ненаситени мазнини от типа на зехтин, и такива, усвоявани директно от морски продукти от типа на мазна риба. Неутралните храни, съдържащи наситени мазнини - като масло, или кокосово масло, или необработено червено месо - могат да бъдат консумирани в умерени количества и не е особено вероятно да причинят вреда. Добре е да избягвате от продукти, съдържащи прекалено много бяло брашно, обработено месо и трансмазнини от типа на растителни масла и палмово масло, използвани в заведенията за бързо хранене.

Достатъчно прости съвети, на пръв поглед, но с ежедневни сензационни статии за предимствата или опасностите от конкретни храни, хората се объркват и губят представа за тези прости послания.

И това усложнение е особено вярно по отношение на рака

"Определено няма такова нещо като противоракова диета," казва Джъстин Стебинг, консултиращ онколог и професор по ракова медицина в Имперския колеж в Лондон. "Имам обаче пациенти, които ме питат за тези храни през цялото време." Той сочи причината, поради която "противораковите храни" са толкова привлекателна идея. "Като пациент, болестта те кара да губиш контрол. Хората веднага се стремят да си върнат този контрол и много лесен начин да го сторят е чрез диета, и намират всякакви неща в Интернет. Трябва да разбирате, че Интернет е двуостър нож - ако търсите информация, трябва да посещавате надеждни сайтове."

Подобни сайтове според Стебинг са NHS Choices, Cancer Research UK, Diabetes UK и British Heart Foundation, които дават ясни, базирани на надеждни доказателства диетични препоръки. Мелър има друго просто правило за разкриване на старателно подбрани твърдения от истински научни доказателства. "EFSA са много ясни - и много строги - какви здравни послания разрешават на компаниите да използват в маркетинга си," пояснява той.

"Ако видите твърдение в блог, което е убедително и изглежда добре, запитайте се защо компанията не го е използвала в маркетинга си? Ако продуктът наистина предотвратява рака или сърдечно-съдовите заболявания, не смятате ли, че това би било написано с големи букви върху опаковката?"

Ето няколко твърдения за магическите функции на суперхрани и реалното им действие.

Спирулина 
Твърдението: Това е още една "суперхрана", за която регулаторните органи, този път Американските национални институти по здравеопазване, твърдят, че липсват достатъчно научни доказателства, подкрепящи каквито и да е твърдения за ползи за здравето. Отхвърлените твърдения включват такива за предотвратяване на метаболитни и сърдечно-съдови разстройства (като контрол на кръвното налягане и диабет), както и психични разстройства от типа на тревожност, депресия и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD). Тя съдържа полезни вещества - калций, ниацин, калий, магнезий, витамини от B-групата, желязо и основни аминокиселини - но няма категорично научно становище дали тялото ви може да използва тези хранителни вещества в растителна форма.
Заключението на Мелър: На спирулината не бива да се разчита като източник на хранителни вещества. Вместо да приемате подобни добавки, би било по-добре да употребите парите си за плодове и зеленчуци - това ще направи по-добра цялостната ви диета, вместо да добавите просто хранителна добавка и да не мислите за храната, която реално консумирате.

Семена от чиа
Твърдението: Изобилстващи от антиоксиданти, но много от тях са растителни, така че е по-малко вероятно да се усвояват от човешкия организъм. Те имат и високо съдържание на омега-3, но организмът ни не усвоява особено добре омега-3 мазнини от растения - най-добре е да получавате тези мазнини от мазна риба от типа на сьомгата. Но за хората, които не консумират риба, чиата и други семена могат да бъдат добър заместител. Други потенциални плюсове са свързани с високото съдържание на протеин и фибри, което кара някои хора да твърдят, че те могат да ви помогнат да отслабнете, защото намаляват усещането за глад. Две клинични изпитания до момента обаче не показват потвърждение на каквато и да е полза за отслабването, или за понижаване на риска от сърдечно-съдови заболявания.
Заключението на Мелър: Семената от чиа могат да добавят интересна текстура към хляба. Лененото и конопеното семе също са богати на омега-3 мастни киселини, така че чиата не е уникална и би трябвало да се използва по-скоро заради ефекта си върху текстурата, отколкото заради какъвто и да е конкретен ефект върху здравето.

Кокосово масло
Твърдението: Коковото масло е наситена мазнина. Макар да не е запушващото артериите зло, както се считаше някога, се изисква доста вяра, за да се твърди, че наситените мазнини са полезни. Скорошен анализ на изследвания твърди, че наситените мазнини повишават нивата и на "добрия", и на "лошия" холестерол. Въпросното масло е предимно средноверижен триглицерид, който според поддръжниците му може да бъде полезен за отслабването, но това твърдение не е потвърдено с изследвания върху хора. Други твърдения за ползите от кокосовото масло включва регулация на глюкозата в кръвта и предотвратяване на инсулт и алцхаймер - отново, нито един от тези ефекти не е доказан при хора.
Заключението на диетолога Дюан Мелър: Вероятно няма проблем понякога да поставите малко кокосово масло примерно в тайландско ястие, но не го използвайте всекидневно

Оцет от ябълков сайдер
Твърдението: Без съмнение вкусна подправка, но бива необосновано свързвана с поразително дълъг списък с потенциални ползи за здравето в области като: разстройства на храносмилането, болки в гърлото, висок холестерол, диспепсия, предотвратяване на рака, пърхота и акнето, засилване на енергията, премахване на крампи и контрол на нивата на кръвната захар. EFSA обаче не е потвърдила нито едно от тези твърдения. Много от изследванията са проведени върху животни или в лаборатории върху човешки клетки.
Заключението на Мелър: Оцетът вероятно е най-добре да се използва само като подправка. Използвайте го в салати, вместо висококалорийни масла и майонеза, и за да добавите вкус в сосове и да намалите приема на сол - той може да е бъде полезен, не заради нещо, което съдържа, а защото замества по-нездравословни храни.

Мед от манука 
Твърдението: Медицинската версия на този мед се използва в стерилни опаковки. Както и повечето видове мед, той съдържа водороден пероксид, който му придава антибиотични свойства. Също така той съдържа метилглиоксал, антибактериален компонент, в много по-високи количества от другите видове мед. Изследвания твърдят, че медът от манука може да облекчи симптоми на инфекции от рода на кашлица, но не е ясно дали медът има антимикробиологичен ефект, или просто е успокояващ като всички сиропи.
Заключението на Мелър: Всяко от твърденията за консумацията на мед от манука - а всички те са отхвърлени от регулаторните органи - е неясно и размито. Всякакви ползи за здравето трябва да се балансират спрямо много високите количества захар в сравнение с много малките количества от въпросните предполагаеми активни съставки.

Източник на бг http://www.webcafe.bg/