Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято

Традиции за Тодоровден

Честит имен ден на Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден

Името Тодор означава “Божи дар”
Традиционна трапеза: пита с мая, леща, чорба от гъби. Тодоровден се нарича още и Конски Великден. На конете са посветени формите и наименованията на обредните хлябове – „конче“, „копито“, „подкова“.



Пита “Подкова” за Тодоровден. Вари се и се раздава и Коливо – жито с мед и орехи…, снимка споделена от Snejana Aleksieva

Тодорова неделя е седмицата от Сирни заговезни до Тодоров ден, първата седмица от Великденските пости.

Характерната обредност на Тодоровден го приобщава към поредицата обичаи, с които народът ни изпраща зимата и посреща пролетта. За честването му има запазени сведения още от ранното Средновековие. Денят е наречен така в памет на Тодор Стратилат и Теодор Тирон. Във фолклорните представи те са обединени в образа на свети Тодор. Според поверието свети Тодор забива гореща главня в земята и я затопля. След това съблича деветте си кожуха и отива при Господ, за да го помоли за лято. Светецът язди на бял кон и се счита за покровител на конете. Затова празникът му се тачи от всички българи – за здраве и добър приплод при конете.



Традициите са живи, защото и днес в цяла България се празнува. Красиво се получава в Университетски ботанически градини организираха конни състезания за Тодоровден във Варна. Стотици почитатели на конете и традицията се събират в Екопарка. Тържеството започна с водосвет за здраве на хора и животни. Има отличени в надпреварата за най-красив конски впряг и каруца, за майсторско управление на каруци, надбягване с коне. Снимка Габриела Гаврилова


На Тодоровден в Павликени 2015, снимка Георги Георгиев

Традиционни са конните надбягвания (кушиите), които се организират и до днес. Някога всяка фамилия извеждала своите коне, окичени със здравец и първите пролетни цветя. Докато мъжете приготвяли седлата и пр., жените пеели : „Свети Тодор коня кове сред ливади на зелено…“ След състезанието, всички заедно се завръщали в селището. Най-отпред яздел победителят. След това момите и момците правели голямо хоро, а в центъра му оставали конете и ездачите. Стопанинът на коня, който е „надбързал“ всички, приемал в дома си гости, които черпел с вино.

На този ден празнуват и булките, които са се омъжили през зимата. За тях се правели специални краваи. Всички близки на младата невеста й подарявали такъв кравай с пожелание за много и здрави деца. Здрави и пъргави като жребчета.