"Няма по-хубави приказки от тези, които животът създава."


Ханс Кристиан Андерсен


Андерсен е роден на 2 април 1805 г. в Оденсе, Дания. Семейството му, макар и скромно, живее със самочувствието на благородна фамилия, тъй като бащата смятал, че предците му са имали високо обществено положение. Ханс Кристиан дори бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан VIII. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което според него е безспорно доказателство, че е прав. Бащата на Ханс умира рано. Той прекъсва ученето, което не му е било особено любимо, и четиринадесетгодишен заминава за Копенхаген, за да търси работа като актьор. Има хубав сопранов глас и е приет в Кралския театър. Но когато с възрастта гласът му се променя, Андерсен е освободен от трупата. Разделяйки се с актьорската професия Андерсен смело стъпва на писателското поприще. „Призрак в гроба на Палнаток” е първият негов публикуван разказ. Най-старото произведение на Андерсен обаче е приказката „Лоената свещ”. Ръкописът е открит случайно в края на 2012 г. Освен разкази и приказки Андерсен пише и романи, и пътеписи.

В началото на 1835 г. се появява „Импровизатор”, първият роман на Андерсен. Той има успех и материалните затруднения на твореца приключват. В годините 1840-1841 Ханс пътува в Германия, Италия, Малта, Гърция и стига до Цариград. Връща се с кораб през Черно море и Дунав. Преживяното е разказано в „Базар на поета” - може би най-добрият му пътепис. Андерсен прави опити и в драматургията, но без особен успех. Популярността му расте и едва навършил 35 години той вече е известен в цяла Европа. В Англия е посрещнат триумфално. Запознава се с Чарлс Дикенс. Според дъщерята на Дикенс, Андерсен е крайно досаден. Въпреки намеците, че е време да си върви, той им гостува пет седмици.

andersen-1

снимка: Десислава Свиленова, Паметникът на Ханс Кристиян Андерсен в Копенхаген


Световна слава на Андерсен носят приказките “Грозното патенце”, “Принцесата и граховото зърно”, “Диви лебеди”, “Малката кибритопродавачка”, “Малката русалка”, “Палечка”, “Храбрият оловен войник” и много други, с които е пораснало не едно поколение


Първото издание на български език е „Исторически разказ за първобитний „Славей” и китайский император”, издадено в Добрич през 1893 г. Преводът е на Борис Балкански. В тия години творчеството на Андерсен се превежда предимно от руски. Това, както и възрожденската традиция за адаптиране на сюжетите към българската действителност, обясняват някои любопитни заглавия: „Глупавий Иванчо”, „Безобразното пате” („Грозното пате”), „Сънчо-Дремчо” („Оле Затвори очички”), „Мълък Колю и Голям Колю”, („Малък Клаус и Голям Клаус”), „Оле-Люке” („Оле Затвори очички”), „Кутренка” („Палечка”), „Сънчец” („Оле Затвори очички”), „Летящият ковчег” („Хвърчащият куфар”), „Грозната птица” („Грозното патенце”).

Писателят умира на 4 август 1875 г. Сам подбира музиката за погребението си още при първите симптоми на нелечимата му болест, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има много деца”.

От 1967 г. на рождения ден на Андерсен, 2 април, се чества Международният ден на детската книга.

Снимка: Паметникът на писателя и грозното патенце в Сентръл парк в Ню Йорк.