Японският театър Но


Културата на Япония, така далечна и така привличаща. Непозната. Понякога трудна за разбиране, защото не познаваш културата. В България човек може да се докосне до културата на Япония

  • Чайна церемония

  • Икебана 

  • Вишните  - сакура и наблюдаването на цъфтенето им

  • Може да тренира айкидо, което не е толкова бойно изкуство, а философия, в която са включени занимания по калиграфия, техники на дишане, ки дишане, медитация…


А какво знаете за японския театър. Сигурно сте чували за театър Но.

През 14 век един от най-прочутите тогава японски актьори Канами Кийоцугу и неговата трупа Юзаги въвеждат в постановките музиката и танците от селските тържества за Нова година , така наречените „денгаку“. Така се появява изкуството, наречено „талант” (на японски „но”). След смъртта на Канами трупата оглавява синът му Дзеами. Той развива основните принципи на Но – имитацията и тайнството на смъртта, написва някои от най-известните пиеси и най-важното: определя изискванията за играта на актьорите.
Тези изисквания се спазват и през следващите столетия. Ролите в пиесите Но са строго разпределени и всяка си има име. Главните роли са „шите” – персонаж, който първо се представя като човек, а после като дух, и „уаке” - копие на „шите” или негова противоположност. Допълнителните персонажи съпровождат главните и танцуват с музикален съпровод в почивките между частите на пиесата. В представленията Но участват също хор от шест или осем души и музиканти.
Пиесите най-често разказват за духове, свръхестествени светове и… ежедневни събития, така както са описани в традиционната японска литература. Актьорите носят специални маски и изразяват преживяванията на своите герои с определени жестове, които са се превърнали в истински код. Изпълняват се общо около 250 старинни пиеси, но се пишат и нови в същия стил. През последните години особено се харесват нощните представления, които се играят на светлината на факли в будистки и шинтоистки храмове или в красивите японски паркове.

Едно от най-големите културни постижения на японската цивилизация – традиционния театър кабуки. Кабуки се развива в мирния период Едо (ХVІІ–ХІХ в.). За неговия стил са характерни великолепните костюми, декори и пиеси. Героите са юнаци или обикновени хора, които се опитват да намерят баланса между лично желание и социалния дълг. За разлика от другите форми на класически театър, Кабуки продължава да бъде много популярен и днес.