Ние броим врабчетата

На 8 април от 9 до12 часа 2017 г. всеки, който желае, може да се включи в преброяването. За целта трябва да се запишете на уеб страницата врабчета.бг. Кампанията се провежда за първи път. Целта е да се оцени състоянието на трите най-често срещани вида врабчета у нас - домашно, полско и испанско. В света има над 5 000 вида врабчета. Те са навсякъде с изключение на Антарктида. Според експерти броя на врабчетата е показателен за състоянието на околната среда. Тревожната статистика е, че в световен мащаб за последните десет години врабчетата са намалели наполовина.

Най-разпространени врабчета у нас – домашно, испанско и полско (отляво надясно)
Снимка: Св. Спасов

Врабчето и човекът

Врабчетата са може би най-често срещаните птички у нас. За съжаление на тях им е все по-трудно да живеят сред нас хората.

Врабчето и човекът съжителстват заедно повече от 10 хиляди години. През последните години в световен мащаб се наблюдава рязък спад на тази дребна птичка. Според учените, ако врабчето изчезне, това ще е знак, че краят на света е близо.

На 20 март се отбелязва Световен ден на врабчето. През 2015 г. тема за празника е „Аз обичам врабчетата" и е посветена на връзката между човека и врабчето. На днешния ден трябва да се замислим какво можем да направим, за да не изчезне от нашите земи тази миловидна птичка.

Тревожен сигнал

Напоследък наблюдаваме тревожна тенденция на спад на популацията на врабчетата. Някои учени дори алармираха, че птичките може да изчезнат в близко бъдеще. През годините врабчетата са били подложени на изтребване от химически замърсители, липса на храна, застрояване на зелените площи, третиране на парковете и градините с пестициди и разрушаване на гнездата при ремонт на сградите.

Врабчето и човекът

Съдбата на врабчето е пряко свързана с тази на човечеството и ако птичката изчезне, това ще е знак, че краят на света е близо, твърдят учени. Птиците тъкачи, които са от рода на врабчето, живеят на огромни колонии в африканската савана и сега. Доверим ли се на теорията с най-голяма тежест, че и човекът произхожда оттам, научната логика сочи, че хората са довели врабчетата там, където са се разселвали.

Птичките са били природни стражи, със силни крясъци ятата им са алармирали за приближаващи хищници и са предупреждавали хората за опасността. Затова човекът не е ловувал тези птички и не ги е прогонил – вършили са му работа. В същото време врабчетата са се хранили с отпадъците от храната – тогава предимно зрънца и семена.

Ако се върнем преди век, се вижда, че малката градска птичка е започнала да страда от цивилизацията в началото на 20-и век с появата на автомобила. Научнообосновани са предположенията, че след 1910-1912 г. с постепенното отпадане на живата тяга в каруци и файтони врабчетата губят един от източниците си на храна. Оказва се, че в торта от конете и кравите има много семена, които на нас ни изглеждат гадни, но за врабчетата са топли, лесно достъпни и обилни. Особено през зимата.

 

Популацията на врабчето

Популацията на врабчета в цяла Западна Европа намалява с огромни темпове, сочат данни на Националния музей по естествена история в Париж. Намаляването им е особено драстично във Великобритания, където са включени в Червения списък на застрашените птици. Според Фредерик Барото от Френския център за изследвания върху биологията на популациите положението в страната е много сериозно и там врабчетата на практика са изчезнали като вид.

В България се срещат 4 вида врабчета. Най-разпространеното и най-добре познатото в нашето ежедневие е домашното врабче. Познати са още полското врабче, скалното врабче, испанското врабче и италианското. Според Българското дружество за защита на птиците, популацията на врабчетата намалява в България с до 10% годишно.