Кулинарни традиции за Великден
Кулинарни традиции за Великден
Традицията повелява на трапезата за Великден да има червени яйца, козунак, зелена салата и агнешко печено.
Кратка история на козунака
Историята на козунака у нас е от началото на 20-ти век, в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили други хлябове, наричани колак, пармак, кравай
Твърди се, че историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич, а в Италия - панетоне, като се поднася и на Коледа. Козунакът представлява сладък обреден хляб, който символизира тялото на Иисус Христос. Традиционно се приготвя и консумира на Великден
Днес козунакът не е само религиозен символ, а хранителен продукт, който може да се намери в магазините през цялата година. От козуначеното тесто се приготвят и други видове сладкиши - рула и кифли.
В българската традиция се приема, че да се замеси козунак е свещено действие и ритуал. Всяка домакиня, която е правила козунак, знае, че той е труден за приготвяне и изисква много време, месене и специални условия, като това, че помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено.
Друго характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да стане "на конци“. Често към тестото се добавят различни видове ядки, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад, шоколад и др. По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости.
Кулинарни традиции за Великден във Велико Търново
По традицията за Великден, в Търновския край се приготвя и обреден хляб - кръгли пити и краваи.
В тези хлябове са се вграждали едно червено и колкото са хората в къщи бели яйца, най-често четири. Белите яйца са тези, чрез които се обговяват, червеното се пази за лек и за добри магии. Доста много са обредните хлябове за Великден. В Търновско е много характерен т. нар. комичен кравай, защото дълго се запазва тук този обичай "Кумича", на който правим Цветница, след Лазаровден, и на самият Великден отиват при избраната кумица, носят този специален кравай, там няма бяло яйце, а само с червени, с който тя прощава на всички и те проговарят и започват да се радват на новия живот. Разказва Галя Чохаджиева, етнограф в Регионалния исторически музей във Велико Търново, пред БНР.
Кулинарни традиции за Великден в Родопите
Едни от най-характерните хлябове за Великден в Родопите са т.нар. "кошари".
Обредният хляб "Кошара" е наречен така, защото всички яйца са заградени с една тестена лента отстрани и са вкарани в едно общо сакрално пространство. Задължително в средата на обредния хляб се поставя едно яйце за къщата и едно яйце за Богородица. Яйцето за Богородица се изяжда по малко от всички присъстващи, 40 дни след като е минал празникът, защото великденски яйца се ядат до Спасовден.
"Кошари", защото върху тях се поставят червени яйца за всички домашни заедно, с които ще се посреща празникът.
Традицията повелява нито троха от този хляб да не пада на земята, да не се хвърля, да не се похабява. Това е свещен хляб. Представете си го като част от тялото Господне. Яйцата са с черупките и изпечени в сурово състояние. Тези яйца от черупките се хвърлят в огъня, подлагат се на пречистващата сила на огъня, но по никой начин не трябва да попадат в боклука. Разказва директорът на Регионалния исторически музей "Стою Шишков" в Смолян Таня Марева пред БНР.
0 Коментара