Емоционална интелигентност

Какво е емоционална интелигентност? Под емоционална интелигентност (ЕИ) (emotional intelligence EI) се разбира способността или умението да се възприемат, оценяват и управляват собствените емоции, да се разграничават различните емоции и да се назовават и определят правилно, както и да се използва емоционалната информация, за да бъдат ръководени чрез това мисленето и поведението. Както собствените емоции, така и тези на друг човек или група хора.  Това е относително нова област на изследване в психологията. Идеята за емоционалната интелигентност се появява за пръв път в трудове на Дарвин във връзка със значението на изразяването на емоциите за оцеляването и за адаптацията. Книга по темата е на Даниел Голман Емоционална интелигентност: защо може да има по-голямо значение от IQ.  Статията на Нанси Гибс, публикувана през 1995 г. в списание Таймс, за пръв път привлича читателското внимание върху книгата на Голман, с което поставя началото и на големия медиен интерес към ЕИ.



Емоционалната интелигентност е способността да разпознаваме и регулираме чувствата – както нашите, така и на околните – с помощта на четири ключови елемента – самосъзнание, самоуправление, социално съзнание (емпатия) и управление на връзките. Целта е да сме достатъчно информирани, за да разберем и да регулираме тези умения. Така подобряваме собственото си благополучие и по този начин – и взаимоотношенията си с другите.

Високата емоционална интелигентност носи много ползи. Например повишеното самосъзнание ни помага да реагираме по-ефективно в ежедневни ситуации, в които попадаме като граждани или клиенти – например при проблеми при шофиране или лошо обслужване в някое учреждение. В същите случаи по-голямата способност за емпатия ни помага да намалим продължителността на тези епизоди и може да предизвика по-здравословна реакция от събеседниците ни.



Емоционалната интелигентност е една от темите, които изследва проф. Ейдриън Фърнам от Юнивърсити Колидж Лондон. Той е член на Британското дружество на психолозите, както и на редколегиите на редица международни списания. В книгата си "Индивидуалните различия на работното място" (изд. "Изток-Запад") изброява най-важните аспекти на ЕИ, на основа дългогодишния си опит и изследвания. Ето кои са те според него:

-  Адаптивност. Хората с висока емоционалната интелигентност са гъвкави и готови да се приспособяват към нови условия.

-  Себеутвърждаване. Те са директни, откровени и готови да отстояват правата си.

-  Емоционална експресия. Способни са да предават чувствата си на другите.

-  Управление на емоциите (у другите). Способни са да влияят на чувствата на другите хора.

-  Емоционално възприятие (у себе си и у другите). Наясно са както със собствените си чувства, така и с тези на околните.

-  Емоционална регулация. Способни са да контролират чувствата си.

- Не са импулсивни. Рефлексивни са и са по-малко склонни да се поддават на импулсите си.

- Имат някои важни умения във взаимоотношенията си с другите. Способни са да изграждат удовлетворяващи лични връзки.

- Самооценката им е висока. Постигат успехи и са самоуверени.

- Имат силна лична мотивация. Малко вероятно е да се откажат пред лицето на злополучие.

- Социалната им компетентност е висока, притежават и отлични социални умения.

- Добри са по отношение на управлението на стреса. Способни са да издържат на натиск и да регулират напрежението.

- Емпатията е сред силните им личностни черти. Способни са да приемат гледната точка на другия.

- Жизнерадостност. Удовлетворени са от живота си, независимо къде се намират. Щастието им е вътрешно убеждение. Оптимизмът - задължителен елемент от характера. И винаги излъчват увереност.