Еньовден - празник на слънцето и здравето

Според старите вярвания на народа ни 24 юни е най-мистичният ден в годината. Тогава природата добива чудодейни свойства, тревите са лековити, а от изворите блика жива вода.

В представите на хората изниква образът на слънцето и светлината му в началото на лятото.

Българските песни и предания разказват за героя от езическите времена Еньо, който на този ден намята кожуха си и тръгва да поръча сняг за зимата. Според народните предания слънцето сега е стигнало края на своя път към лятото и ще трябва да се връща към зимата. Като си отпочине на небето, то слиза на земята, окъпва се в изворна вода и на сутринта, чисто и подмладено, се обръща и тръгва обратно към зимата – такава картина е предизвиквало утрото на Еньовден в съзнанието на народа ни.

Традиции за Еньовден

В нощта преди празника се изпълнявал обичай, при който момите пускали в котле с „мълчана вода” китки с пръстени, а на сутринта момиче, пременено като Еньова булка, ги изваждало с вързани очи и предричало коя за какъв ерген ще се омъжи. Водата наричали „мълчана”, защото над нея гадателка стояла, без да проговори цяла нощ.

Мълчаната вода е един от основните магически елементи при различни ритуали в българската традиция.

Според старите вярвания в нощта срещу празника тръгват магьосници, а направените заклинания в това магично време нищо не може да предотврати. Смятало се за опасно чудодейните билки да попаднат в ръцете на лоши хора, които с тях да навредят на другите. Малцина днес свързват билките с магьосници и заклинания.

Еньовден, Горна Арда Георги Георгиев

На Еньовден в наши дни отбелязваме празника на билкарите и народните лечители, церящи с лечебни растения. Билките открай време имат запазено място в домашната аптека на българина.