Робеспиер
"Не е във властта на тираните и на технтие слуги да ме лишат от моята смелост". Това е казвал един от най-известните лидери на Френската революция Максимилиан дьо Робеспиер. Историята го помни като французина, на когото казвали Неподкупния.
На 27.07.1794 г. заради призивите му да бъдат екзекутирани 17 000 "врагове на Революцията" той е арестуван.
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия във Франция като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Докато бил депутат, той често взимал думата за най-важните според него политически въпроси - за характера на властта, дворянските привилегии и народните права.
Заедно с неколцина други депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, Робеспиер образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си, се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист имал ясна, безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт. За него суверенитетът на нацията бил суверенитет на народа.
Две години след началото на Френската революция Робеспиер бил всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.
През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателска политика на жирондистите, чиято цел била да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европейските феодално-монархически държави.
След народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната, той се отличава като теоретик, но и като вожд на революцията.
Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер обаче е причина той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Робеспиер се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните”, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юни 1794 г.
Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.
"Тайната на свободата е залегнала в образованите хора, докато тайната на тиранията е в това те да бъдат държани невежи."
"В нашите сметки не влизаше предимството на дългия живот."
"Във време на революции никога не се издигат така високо, както тогава, когато не знаят накъде вървят."
"Да се порадваме и да благодарим на небето, че достатчно добре служихме на отечеството, за да ни счетат достойни за кинжалите на тиранията."
"За родината не е направено достатъчно, ако не е направено всичко."
"Къде другате ще намерите любов към родината и вярност към общата воля, ако не у самия народ?"
"Кралят трябва да умре, за да живее държавата."
"Да накажеш потисниците на човечеството е снизходителност. Да им простиш е жестокост."
"Няма да слушаме недоволството на онези, които предпочитат спокойствието на робство пред свободата, постигната с цената на известни жертви."
"Основна добродетел на гражданина е недоверието."
"Първо правило на политиката трябва да бъде: управление на народа, с помощта на разума, и на враговете на народа, с помощта на терор."
"Разумът на човека прилича на земното кълбо, което обитава: едната му половина е потопена в мрак, докато другата е осветена."
"Съобразявайте се само с благото на обществото и интересите на човечеството."
"Трябва да помним, че правителствата, каквито и да са те, са избрани от народа и за народа."
Източници: Goodreads, Уикицитат, Manager.bg
На 27.07.1794 г. заради призивите му да бъдат екзекутирани 17 000 "врагове на Революцията" той е арестуван.
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия във Франция като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Докато бил депутат, той често взимал думата за най-важните според него политически въпроси - за характера на властта, дворянските привилегии и народните права.
Заедно с неколцина други депутати като Сен Жюст, Кутон, Льо Ба, Робеспиер образува крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си, се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист имал ясна, безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт. За него суверенитетът на нацията бил суверенитет на народа.
Две години след началото на Френската революция Робеспиер бил всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.
През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията съглашателска политика на жирондистите, чиято цел била да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европейските феодално-монархически държави.
След народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 г., които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали. Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната, той се отличава като теоретик, но и като вожд на революцията.
Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер обаче е причина той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техният водач. Робеспиер се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните”, се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юни 1794 г.
Гилотиниран е на Площада на Революцията в Париж на 28 юли 1794 г.
"Тайната на свободата е залегнала в образованите хора, докато тайната на тиранията е в това те да бъдат държани невежи."
"В нашите сметки не влизаше предимството на дългия живот."
"Във време на революции никога не се издигат така високо, както тогава, когато не знаят накъде вървят."
"Да се порадваме и да благодарим на небето, че достатчно добре служихме на отечеството, за да ни счетат достойни за кинжалите на тиранията."
"За родината не е направено достатъчно, ако не е направено всичко."
"Къде другате ще намерите любов към родината и вярност към общата воля, ако не у самия народ?"
"Кралят трябва да умре, за да живее държавата."
"Да накажеш потисниците на човечеството е снизходителност. Да им простиш е жестокост."
"Няма да слушаме недоволството на онези, които предпочитат спокойствието на робство пред свободата, постигната с цената на известни жертви."
"Основна добродетел на гражданина е недоверието."
"Първо правило на политиката трябва да бъде: управление на народа, с помощта на разума, и на враговете на народа, с помощта на терор."
"Разумът на човека прилича на земното кълбо, което обитава: едната му половина е потопена в мрак, докато другата е осветена."
"Съобразявайте се само с благото на обществото и интересите на човечеството."
"Трябва да помним, че правителствата, каквито и да са те, са избрани от народа и за народа."
Източници: Goodreads, Уикицитат, Manager.bg
0 Коментара