Малка Богородица
Малка Богородица
На 8 септември Православната църква слави Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Празникът е свързан с раждането на благословената Мария, опредена от Бог за майка на Спасител, затова и днес християните обичат и дълбоко почитат този празничен ден.
Легендата разказва за Йоаким и Анна, които били от заможен и уважаван род, но дълго време нямали деца. Веднъж Анна намерила гнездо с птиченца, разчувствала се и се замислила за собствената си рожба. Зарекла се, че ако има дете ще го принесе в дар на Бога. Явил се тогава ангел Господен и казал: „Молбата ти е чута“. На 8 септември Анна се сдобила с рожба и след три години завела дъщеря си Мария в Йерусалимския храм. Мария изкачила 15 стъпала водещи към храма без усилие, което било признак на Божията промисъл. Така Мария се отдала на духовен живот докато не била призована от Господа да изпълни мисията си да бъде майка на Спасителя.
Смята се, че този празник е женски. В този ден невестите, които на са успели да имат рожба все още, се водят в църква или манастир с името на Богородица и се прави курбан за скорошно зачеване.
Старо е поверието, че на Рождество Богородично всеки праведен може да намери изцеление за болест или страдание, ако даде обет пред Светата Дева.
Вярва се също, че на този ден голяма сила имат лечебните магии и заклинания.
Традиция е жените да месят Богородичен хляб, който наричат на болния. Украсяват го с булчинска гривна, върху която слагат малка великденска кукла, обляна обилно с мед. Когато изпекат погачата, докато е още топла я дават на болния да я разчупи. Първото парче хвърлят на покрива на къщата, втората половина болния изяжда, като изрича магическите думи: „Докато съм жив, няма да сложа в устата си гъше месо. За болестта – медената пита, а за мене – здравето и сигурността”. После той отлива червено вино от глина купа, а останалото изпива, като мълчаливо моли Света Богородица за изцеление.
Жените правят курабии, гевречета и други дребни сладки, които раздават на осиротелите деца. Подаряват им дрешки и пари.
Нека добрите постъпки ни съпътстват във всеки ден от живота ни, без денят да е празничен. Хората се нуждаят от разбиране и подкрепа във всяка една секунда. Да празнуваме живота и добротата всеки ден е много важно, за да запазим Божията искра жива в сърцата си.
Според традицията на този ден празнуват малките Марии, но това е празник на всички хора които вярват в Бог и имат надежда, че гласът им стига до него всеки ден.
Големи храмови празници имат Рилският, Троянският, Роженският, Врачешкият и други манастири и храмове в страната.
Честит празник!
Източник БНР
0 Коментара