Тайната на дългия брак

Има много наблюдения и твърдения затова, че може да се определи какви са отношенията в една двойка и как ще се развият във времето. Както е казвал Толстой „Всички щастливи семейства си приличат. Всяко семейство е нещастно по своему“

Резултат от изследване на канадски учени от Изследователския институтът Ротман в Торонто показва, че по начинът, по който партньорът реагира на добрите новини за половинката си, може да предвиди продължителността на връзката.

Това се вижда от данните на ново проучване, което изследва мозъците на щастливо женени двойки. Идеята на изследователите е да открият тайната на дългия и щастлив семеен живот.
Изследователите изучават мозъчните сигнали на венчани, възрастни жени, докато наблюдават съпрузите си как изпитват различни емоции. От резултатите става ясно, че щастливо омъжени жени са значително по-чувствителни към неочакваните положителни емоции на своите половинки, отколкото към отрицателните.
Специалистите поясняват, че много от нас са склонни да си мислят, че избираме партньори, които ни помагат с проблемите, с които се борим. Това е неизменна част от „добрите“ връзки. Според науката обаче все по-често изборът се определя от това колко добре ни кара да се чувстваме партньорът.

Учените тестват 14 жени, които са в брак средно от около 40 години. На всяка от участничките е показано десетсекундно видео на нейния съпруг ѝ или на непознат, които изживяват някаква емоция, но с подвеждащо заглавие. Така например видеото може да е озаглавено „Сватбен ден“, а вместо това да се излъчва реакция към припомняне на автомобилна катастрофа. Идеята на клиповете е да обърка и изненада участниците по отношение на тяхната реакция.
Установява се, че мозъчната активност сред жените е по-голяма, когато те гледат своите съпрузи, но само когато последните изживяват позитивни емоции.
Също така, жените, които съобщават за по-голяма удовлетвореност от брака си, демонстрират по-голяма мозъчна активност в областите, които се свързват със съчувствието.

Данните от проучването са поместени на страниците на сп. Human Brain Mapping