Най-лошият професионален съвет

Сигурна съм, че в даден етап от живота ви някой ви е посъветвал да започнете да си вадите хляба с онова, което обичате да правите. Сигурна съм и че вие също сте давали такъв съвет другиму. Той обаче е доста лош.

Всички и без друго правим неща, които са ни приятни, независимо от обстоятелствата, така че е абсурдно да мислим, че трябва да ни се заплаща за това.

Занимавам се с писане от предучилищна възраст. Преди изобщо да разбера тънкостите на занаята, диктувах на баща ми.

Вероятно си мислите: „Но ти каза, че обичаш да пишеш, и виж се сега – плащат ти, за да го правиш!“ Писането обаче е само едно от любимите ми занимания. Не е единственото, нито дори на първо място в списъка. При вас нещата стоят по същия начин. Хората сме сложни и многопластови. Себеопознаването е процес, който продължава цял живот, затова няма начин да имате само едно любимо занимание.



Аз например предпочитам секса пред писането. Никой обаче не ми плаща да го правя (и не се чудя защо), нито пък се замислям дали да не напусна работа, за да стана представителка на най-старата професия. Защото тази промяна очевидно би била удовлетворяваща в някаква степен, но и би ми попречила да живея живота, който искам. А в крайна сметка професионалните решения се въртят именно около това – не „Какво обичам?“, а „Как искам да живея?“

Така че какъв изобщо е смисълът да търсим онова, което обичаме да правим? То не е само едно. А и едва ли би ни осигурило живота, който искаме.

Кариерата трябва да е свързана с нещо, за което можем да получаваме пари. Често става въпрос за дейност, която не бихме искали да извършваме, ако не ни плащаха. Когато говорим за „онова, което обичаме“, имаме предвид нещо, което бихме правили дори то да не ни носеше финансови средства. Но такива професии на практика не съществуват. Защо тогава имаме подобни очаквания? Когато се замислим за ползите от дадена работа, обикновено удоволствието от нея не е първото, за което се сещаме. Първото е, че участваме в нещо, което се простира отвъд самите нас и допринася за развитието и доброто на обществото; нещо, за което ни плащат (което значи, че някой ни цени).

Сякаш не е достатъчно натоварващо, че трябва да открием идеалната кариера, правейки единственото нещо, което обичаме, ами и трябва да сме го сторили, преди да сме навършили 30-годишна възраст, за да избегнем „кризата на късните 20“, която е резултат от незнанието кое е „Единственото Нещо“, с което ни е било писано да се занимаваме. Всичко това е прекалено, поради което много млади хора в 20-те си години изпадат в депресия – разбират, че е невъзможно да реализират целите си, отделяйки цялото си време на своето хоби.

Един личностен тест ще ви разкрие кои са силните ви страни и ще ви предложи списък с професии, които подхождат на тези силни страни. Това са постове, на които ще се развивате успешно, защото пасват на характера ви. Можете да отделяте време на любимите си занимания след края на работния ден.

Работата ви няма да ви донесе добър живот и това е добра новина – означава, че тя ви помага да създавате живота, който искате, но и че не е всичко, а просто инструмент. Хобито също е важно, но не е нужно да ви плащат за него.

И така, ако не можете да изкарвате прехраната си с любимо занимание, не унивайте. Дори не се изненадвайте. Това е напълно нормално. Правете онова, което обичате, за забавление. Животът не възрастните е пълен със стрес. Да ви плащат за хобито ви не бива да е източник на напрежение. Ако ви харесва, правете го, защото прави живота ви приятен.

Пенелопе Трънк, основател и главен изпълнител директор на Quistic, за LinkedIn.com, на Бг: Manager.bg