Ден на социалната справедливост

20 февруари е Световен ден на социалната справедливост. Той се отбелязва от 2009 г. с резолюция 62/10 на Общото събрание на ООН от 26 ноември 2007 г.



Проф. Мария Димитрова, преподавател във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” разказа пред БНР.
„Първо ще кажа, че малко е изместен центъра на разговора по принцип в обществото. Говори се по-скоро за някаква борба на интереси, а не за справедливостта. Дори в самата правова система също се говори за това чий интерес трябва да бъде защитен, а изобщо въпроса за справедливостта се пропуска.
Аз бих призовала цялото общество да се върне отново на тази точка за справедливостта. Тогава ще можем да видим, когато се прави нещо защо се прави така, с какво право се прокарва даден закон. Всичко това трябва да бъде предмет на обсъждане. Когато ние въобще не се сещаме за такъв фокус на внимание, лесно казваме че няма справедливост, вдигаме ръце и се отказваме да действаме. А това не е така. Справедливостта се свързва с върховенството на закона и не можа да има някаква свобода за някаква справедливост извън спазването на законите. А когато законите са несправедливи, например, какво правим? Да не говорим, че може цялата система да бъде несправедлива. Както една истина, когато престанем да се питаме за нея, се превръща в карикатура на истината, така и справедливостта се превръща във формализъм, в педантизъм, т.е. превръща се в гротеска на справедливостта. Ако ние престанем да се питаме дали няма по-добра справедливост, нещата ще си останат такива каквито са.

Има и една друга илюзия за равенство пред закона. Не е така, справедливостта по-скоро изисква да можем да признаем всеки според участието му в обществото. Кой с какво допринася, кой какво участие има в обществения живот, кои са слабите и кои са силните, за да защитим слабите и т.н., това е важното. При нас нещата не стоят така и несправедливостта се поражда от това, че хората в силна позиция се възползват от тези в слаба позиция. Точно това е липсата на право. Това е законът на силния, правото на силния. Този проблем впрочем стои от античността - как да се противопоставим на насилието в обществото? Надмощието и терора на силните над слабите, това е проблемът. Хората са чувствителни именно към тази несправедливост, а когато тя съществува хората искат да се възстанови правото. Ако то отсъства ще се превърнем в една джунгла и така обществото ще се самоунищожи. Според някои е нужно да се стигнем до някаква обща консенсусна представа за света, някакъв обществено договор, каквато е либералната концепция, а в днешно време на неолиберализма. Хората отдават част от свободата си на властта. Аз не вярвам в тази теория, защото хората не са равноправни при избора на властта. Аз съм за комуникативността, която признава приноса на всеки в обществото.

Ние сме морални същества и нашето естествено състояние не е подчинено на законите в животинското царство. Ние изначално сме в гражданско състояние. В обществото ние искаме да защитим по-слабите. И тук огромно е значението на правната система. Към нея трябва да насочим вниманието на обществото, за да започнем да говорим за социална справедливост”.