Чернобил
Днес, 26.04.2016 г., се навършват 30 години от ядрената авария в Чернобил.
Не знам колко от вас имат спомени за този ден и следващите дни. Беше пролет, зелена свежа пролет, пълна със слънце, а в градината вече станали зелени салати, лук и чесън. Нацъфтели цветя. Отиваш на училище, на работа, а вечерта си хапваш нещо вкусно със зеленийки. И манифестацията на 1 май. И някъде на този фон – новината за Чернобил, за аварията в ядрената централа. И не знаеш какво да правиш? Това помня като усещане.
Фактите: На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става свидетел на най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството.
Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Близо 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.
При експлозията загиват двама души. Но инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.
Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.
Инцидентът в северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.
През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.
Бъдещето: Най-важният резултат от Чернобил е фактът, че гражданите в цял свят вече никога няма да приемат с лека ръка рисковете от ядрената енергетика. Сред тях са съхранението на опасни радиоактивни отпадъци, възможността за използването им за изграждането на ядрено оръжие и преди всичко – възможността от авария от „чернобилски тип”.
Новите ядрени реактори, които се изграждат в момента или са планирани за близкото бъдеще, са от трето поколение. Те включват редица подобрения, осигуряващи по-висока ефективност и удължен експлоатационен срок. Преди всичко обаче като пряк резултат от горчивите уроци на Чернобил новите реактори използват принципа на т.нар. пасивна безопасност. Това означава, че в случай на авария самата конструкция на реактора естествено забавя и спира опасните процеси. Тези мерки са базирани на фундаментални физически сили (като гравитацията) и не зависят нито от човешката намеса, нито от каквито и да е технологични системи за сигурност. Първите реактори от това поколение вече работят в Япония, като през следващите години няколко от тях ще бъдат изградени в Европа и Китай.
Още по-голяма степен на сигурност ще притежават бъдещите ядрени реактори от четвърто поколение (Gen IV), които в момента са обект на активна разработка и се очаква да заработят до 2030 г. Те ще използват различни технологии, като общото между тях ще бъде значителното подобрение във всички важни сфери. Тези енергийни установки ще произвеждат по-безопасни радиоактивни отпадъци, ще могат да рециклират съществуващите ядрени боклуци и освен това ще произвеждат стотици пъти повече енергия от едно и също количество гориво. Всеки от тези реактори ще бъде пасивно безопасен, като някои от тях ще притежават дори т.нар. присъща безопасност (inherent safety) - възможно най-високата степен на надеждност за нещо, създадено от човешки ръце. Това понятие означава, че конструкцията на установката сама по себе си предотвратява събитията, която може да доведат до авария.
Не знам колко от вас имат спомени за този ден и следващите дни. Беше пролет, зелена свежа пролет, пълна със слънце, а в градината вече станали зелени салати, лук и чесън. Нацъфтели цветя. Отиваш на училище, на работа, а вечерта си хапваш нещо вкусно със зеленийки. И манифестацията на 1 май. И някъде на този фон – новината за Чернобил, за аварията в ядрената централа. И не знаеш какво да правиш? Това помня като усещане.
Фактите: На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става свидетел на най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството.
Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Близо 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.
При експлозията загиват двама души. Но инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.
Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.
Инцидентът в северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.
През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.
Бъдещето: Най-важният резултат от Чернобил е фактът, че гражданите в цял свят вече никога няма да приемат с лека ръка рисковете от ядрената енергетика. Сред тях са съхранението на опасни радиоактивни отпадъци, възможността за използването им за изграждането на ядрено оръжие и преди всичко – възможността от авария от „чернобилски тип”.
Новите ядрени реактори, които се изграждат в момента или са планирани за близкото бъдеще, са от трето поколение. Те включват редица подобрения, осигуряващи по-висока ефективност и удължен експлоатационен срок. Преди всичко обаче като пряк резултат от горчивите уроци на Чернобил новите реактори използват принципа на т.нар. пасивна безопасност. Това означава, че в случай на авария самата конструкция на реактора естествено забавя и спира опасните процеси. Тези мерки са базирани на фундаментални физически сили (като гравитацията) и не зависят нито от човешката намеса, нито от каквито и да е технологични системи за сигурност. Първите реактори от това поколение вече работят в Япония, като през следващите години няколко от тях ще бъдат изградени в Европа и Китай.
Още по-голяма степен на сигурност ще притежават бъдещите ядрени реактори от четвърто поколение (Gen IV), които в момента са обект на активна разработка и се очаква да заработят до 2030 г. Те ще използват различни технологии, като общото между тях ще бъде значителното подобрение във всички важни сфери. Тези енергийни установки ще произвеждат по-безопасни радиоактивни отпадъци, ще могат да рециклират съществуващите ядрени боклуци и освен това ще произвеждат стотици пъти повече енергия от едно и също количество гориво. Всеки от тези реактори ще бъде пасивно безопасен, като някои от тях ще притежават дори т.нар. присъща безопасност (inherent safety) - възможно най-високата степен на надеждност за нещо, създадено от човешки ръце. Това понятие означава, че конструкцията на установката сама по себе си предотвратява събитията, която може да доведат до авария.
0 Коментара