Днес, 26.04.2016 г., се навършват 30 години от ядрената авария в Чернобил.

Не знам колко от вас имат спомени за този ден и следващите дни. Беше пролет, зелена свежа пролет, пълна със слънце, а в градината вече станали зелени салати, лук и чесън. Нацъфтели цветя. Отиваш на училище, на работа, а вечерта си хапваш нещо вкусно със зеленийки. И манифестацията на 1 май. И някъде на този фон – новината за Чернобил, за аварията в ядрената централа. И не знаеш какво да правиш? Това помня като усещане.

chernobil 1

Фактите: На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става свидетел на най-тежката ядрена катастрофа в историята на човечеството.

Взривът разпалва пожар, който гори в продължение на 10 дни. Близо 300 хиляди души са принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа е обсипана от радиоактивни материали.

При експлозията загиват двама души. Но инцидентът нанася немислимо тежки вреди на хората, които се раждат дни, месеци и дори няколко години по-късно.

Според доклад на "Грийнпийс" от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

Инцидентът в северна Украйна е съчетание от дефектен дизайн и оперативна грешка, които създават смъртоносен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от употреба. №4 е заграден с нестабилен бетонен пашкул.

През 2015 година международни донори събраха допълнителни 180 млн. евро, за да финансират нов саркофаг за атомната електроцентрала в Чернобил.

Бъдещето: Най-важният резултат от Чернобил е фактът, че гражданите в цял свят вече никога няма да приемат с лека ръка рисковете от ядрената енергетика. Сред тях са съхранението на опасни радиоактивни отпадъци, възможността за използването им за изграждането на ядрено оръжие и преди всичко – възможността от авария от „чернобилски тип”.

Новите ядрени реактори, които се изграждат в момента или са планирани за близкото бъдеще, са от трето поколение. Те включват редица подобрения, осигуряващи по-висока ефективност и удължен експлоатационен срок. Преди всичко обаче като пряк резултат от горчивите уроци на Чернобил новите реактори използват принципа на т.нар. пасивна безопасност. Това означава, че в случай на авария самата конструкция на реактора естествено забавя и спира опасните процеси. Тези мерки са базирани на фундаментални физически сили (като гравитацията) и не зависят нито от човешката намеса, нито от каквито и да е технологични системи за сигурност. Първите реактори от това поколение вече работят в Япония, като през следващите години няколко от тях ще бъдат изградени в Европа и Китай.

Още по-голяма степен на сигурност ще притежават бъдещите ядрени реактори от четвърто поколение (Gen IV), които в момента са обект на активна разработка и се очаква да заработят до 2030 г. Те ще използват различни технологии, като общото между тях ще бъде значителното подобрение във всички важни сфери. Тези енергийни установки ще произвеждат по-безопасни радиоактивни отпадъци, ще могат да рециклират съществуващите ядрени боклуци и освен това ще произвеждат стотици пъти повече енергия от едно и също количество гориво. Всеки от тези реактори ще бъде пасивно безопасен, като някои от тях ще притежават дори т.нар. присъща безопасност (inherent safety) - възможно най-високата степен на надеждност за нещо, създадено от човешки ръце. Това понятие означава, че конструкцията на установката сама по себе си предотвратява събитията, която може да доведат до авария.