Психически устойчивите хора

Невъзможно е да станеш този, който искаш да бъдеш, като останеш този, който си

Психологическа устойчивост  е сравнително ново понятие. Свежда се до това как възприемаме негативните събития в живота си, своята роля в тях и това какво означават те за нас.

Според изследванията на Мартин Селигман, психолог в университета на Пенсилвания, хората се научат да променят обяснителните си схеми от вътрешна към външна (“Лошите събития не са моя вина“), от общи към конкретни (“Това е едно отделно нещо, а не сигнал, че нещо като цяло не е наред с живота ми“), от трайни към временни (“Мога да променя ситуацията, вместо да предположа, че е постоянна”), това ги прави по-устойчиви психологически и по-малко склонни към депресия.

Изглежда, че наистина с времето можем да усвоим когнитивните умения, които са в основата на устойчивостта и да постигнем психологическа устойчивост там, където по-рано я е нямало.

За съжаление обратното също може да е вярно. „Можем да станем по-малко устойчиви, или по-малко склонни да бъдем устойчиви. Можем много лесно да сами да си създаваме стресиращи фактори или да ги преувеличаваме в съзнанието си. Това е опасността на човешката ситуация“.

Човешките същества са способни да се тревожат и да зациклят над негативното. Можем да вземем нещо незначително, да го раздуем в главите си, да се връщаме към него отново и отново, и да се докараме до лудост, докато не повярваме, че това дребно нещо е най-важното, което някога се е случило.

В някакъв смисъл това е самоизпълняващо се пророчество. Вижте неприятното събитие като предизвикателство, и ще видите как ставате по-гъвкави и по-способни да се справите с него, да продължавате напред и да израствате. Фокусирайте се върху него, вижте го като заплаха и потенциално травмативното събитие се превръща в сериозен и траен проблем. Ставате по-малко гъвкави и по-склонни да бъдете засегнати от негативното.“

 

Психическата устойчивост може да бъде подобрена и с нещата, които психически устойчивите хора не правят. Вижте няколко от нещата, подбрани от Forbes, които те избягват да правят:

1. Да губят време съжалявайки се. Психически устойчивите хора не съжаляват за обстоятелствата около тях и не размишляват за несправедливия начин, по който са се отнесли към тях. Те са се научили да поемат отговорност за действията си и за последствията и разбират факта, че често животът не е справедлив. Те успяват да се справят с трудни обстоятелства като в крайна сметка са благодарни за научените уроци.


2. Да отстъпват силата. Избягват да отстъпват на други силата, така че да ги карат да се чувстват по-низши или лоши. Те разбират че контролират действията и емоциите си. Те знаят, че тяхната сила е тяхната способност да се справят с начина, по който реагират.


3. Да странят от промяната. Приемат промяната и приветстват предизвикателствата. Техният най-голям “страх”, ако имат такъв, не е от неизвестното, а от това да не станат безучастни и инертни. Сред, в която има промяна и дори несигурност може да вдъхне енергия на един психически силен човек и да изкара най-доброто от него.


4. Да хабят енергия за неща, които не могат да контролират. Не се оплакват (много) за трафика, за изгубения багаж и най-вече от други хора, тъй като те разбират, че всичките тези фактори са извън техния контрол. При лоша ситуация, те осъзнават, че нещото, което винаги могат да контролират е собствената им реакция или отношение и те използват това добре.


5. Да се притесняват дали ще угодят на другите. Познавате ли хора, които се стремят да угодят на другите? Или обратното, хора, които правят всичко по силите си, за да дразнят другите като начин да налагат имидж или сила? Нито една от двете позиции не е добра. Психически стабилният човек се стреми да бъде учтив и честен и да угажда на другите, когато е уместно, но не се страхува да каже какво мисли на висок глас. Тези хора могат да се понесат вероятността някои да се разстрои и ще дават насока на ситуацията, когато е възможно, с финес.


6. Да се страхуват да предприемат преценени рискове. Психически устойчивият човек е готов да поема преценени рискове. Това е напълно различно от това да се хвърляш с главата напред в глупави начинания изпълнени с риск. Чрез психическата си устойчивост един човек може да прецени задълбочено рисковете и ползите и напълно да определи потенциалните негативи и дори най-лошото, което може да се случи, преди предприема някакви действия.


7. Да размишляват за миналото. Има сила в това да признаваш миналото и по-конкретно да признаваш наученото от минал опит. Един психически устойчив човек обаче може да избягва да губи умствената си енергия за минали разочарования или във фантазии за отминалите “славни дни”. Този тип хора влага по-голяма част от енергията си в създаването на оптималното настояще и бъдеще.


8. Да повтарят едни и същи грешки отново и отново. Всички знаем какво е глупост? Това е предприемаш едни и същи действия отново и отново, докато се надяваш за по-различен и по-добър изход от преди това. Психически устойчивите хора поемат пълна отговорност за поведението си в миналото и имат желание да се учат от грешките си.


9. Да недоволстват от успеха на другите. Нужни са сила и характер, за да може човек да изпитва истинска радост и въодушевление по отношение на успеха на другите. Психически устойчивите хора имат тази способност. Те не завиждат и не засягат когато другите успяват (въпреки че могат да си записват много старателно в какво се с справил добре успелият човек). Те имат желание да работят усърдно върху шансове за успех без да разчитат да минат напряко.


10. Да се отказват след неуспех. Всеки неуспех е възможност да се усъвършенстваш. Дори най-великите предприемачи са готови да признаят, че първите им опити неизменно са се превръщали в провали. Психически устойчивите хора са готови да се провалят отново и отново, ако е необходимо, стига наученото учат от всеки “провал ” да ги приближава до крайната им цел.


11. Да се страхуват от това да остават сами. Психически устойчивите хора се наслаждават и дори ценят времето, което прекарват сами. Те използват това време за да размишляват, да планират и да бъдат продуктивни. Най-важното, те не разчитат на другите, за да ги правят щастливи или да оправят настроението им. Те могат да бъдат щастливи с другите и могат да бъдат щастливи и сами.


12. Усещането, че светът им дължи нещо. Психически устойчивите хора се сблъскват със света готови да работят и да успяват, на всеки етап от играта.


13. Да очакват незабавни резултати. Независимо дали става въпрос за програма за фитнес, хранителна диета, или нов бизнес, психически устойчивите хора “са в играта дългосрочно”. Те знаят, че не могат да очакват незабавни резултати. Те влагат енергията и времето си в премерени дози и празнуват всяко постижение и успех по пътя и разбират, че за действителните промени е необходимо време.