Видовден
Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци Въртоломей и Елисей, наричани "градушкари". Отбелязва се за предпазване от градушки. Смята се, че Вида „види" пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Заради възмездието се ражда изразът „Ще дойде Видовден". В народната митология Вида разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.
Видовден се празнува на 15 юни или на 28 юни по стар стил.
Имен ден на този ден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!".
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"
Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари. Видовден е свързан и с култа към Слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Хубаво е на този ден да се види изгрева, така човек ще е здрав и весел.
Рано сутринта жените тръгват по полето да събират билки и най-вече "видова трева", която според народните вярвания лекувала слепота.
С росата от билките измиват за здраве очите си, тя се събира в шишенца и се използва през цялата година при "очобол".
Традициите за Видовден идват от Сърбия, които по – късно са пренесени и в Западни покрайнини. У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко .
В Брезник се провеждат празненства за Видовден. Празникът е възроден през 1990 година, след дългогодишно прекъсване. Провежда се в последната неделя на юни – Граовски събор "Видовден"
В миналото, срещу деня на събора, жените и девойките от Брезник и селата излизали в ранни зори, за да събират водата, която се задържала при дъжд в чашките, образувани от листата на растението „Вида“. Те си миели очите с нея, вярвайки в лековитата й сила.
Отбелязва се в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува денят на Свети Вид. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия.
Свети Вид (Виду на латински Vitus) живял през 3ти век и е загинал при гоненията на император Диоклециан. Католиците празнуват на 15 юни. Свети Вит е покровител на Чехия, Прага и на Саксония. (след прехода, който направихме по река Елба – Бохемия (с център Прага) и Саксония (с център Дрезден) преминават неусетно една в друга и е естествено да имат общи покровители. В Чехия и Саксония има вярване, че това е ден на зрението и против слепотата.
Видовден се празнува на 15 юни или на 28 юни по стар стил.
Имен ден на този ден празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!".
Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"
Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари. Видовден е свързан и с култа към Слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Хубаво е на този ден да се види изгрева, така човек ще е здрав и весел.
Рано сутринта жените тръгват по полето да събират билки и най-вече "видова трева", която според народните вярвания лекувала слепота.
С росата от билките измиват за здраве очите си, тя се събира в шишенца и се използва през цялата година при "очобол".
Традициите за Видовден идват от Сърбия, които по – късно са пренесени и в Западни покрайнини. У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко .В Брезник се провеждат празненства за Видовден. Празникът е възроден през 1990 година, след дългогодишно прекъсване. Провежда се в последната неделя на юни – Граовски събор "Видовден"
В миналото, срещу деня на събора, жените и девойките от Брезник и селата излизали в ранни зори, за да събират водата, която се задържала при дъжд в чашките, образувани от листата на растението „Вида“. Те си миели очите с нея, вярвайки в лековитата й сила.
Видовден ден в Европа
Отбелязва се в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува денят на Свети Вид. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия.
Свети Вид (Виду на латински Vitus) живял през 3ти век и е загинал при гоненията на император Диоклециан. Католиците празнуват на 15 юни. Свети Вит е покровител на Чехия, Прага и на Саксония. (след прехода, който направихме по река Елба – Бохемия (с център Прага) и Саксония (с център Дрезден) преминават неусетно една в друга и е естествено да имат общи покровители. В Чехия и Саксония има вярване, че това е ден на зрението и против слепотата.
Свети Вит е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.
0 Коментара