Изкуството на дантелата

В далечната 1909 г. една девойка от Калофер – Донка Шипкова, заминава за София, за да се обучи в изкуството на брюкселската дантела. Завършвайки двегодишния курс само за година, енергичната и инициативна млада жена се връща в родния си град и започва да предава уменията си. Но тя не се подчинява на задължителните стандарти на брюкселската дантела, а създава съвсем нови модели, включвайки в тях чисто български стилизирани елементи. Ученичките на Донка обогатяват плетивото с нови мотиви и така в Калофер се ражда ново, българско по характер изкуство – калоферската дантела. Уменията през годините се предават от майка на дъщеря, от баба на внучка, за да стигнат изящните образи днезци и до наши дни.

На 15 август се отбелязва Празника на дантелата в Калофер

Ето каквао разказва майсторката на дантели Ани Йовева в интервю за БНР: В България са разпространени два типа дантела – калоферска и шита дантела „кене“. Каква е разликата между тях?

Калоферската дантела се плете със совалки и цилиндър, тя е сложна дантела, математически точна е, учи се по-дълго време, докато шитата се прави с игла за шиене и конец. За нея други подготвителни материали не се изискват. Другото при нея е, че нямаш нарисуван модел, по който да работиш. Докато при калоферската дантела моделът е нарисуван и е закрепен върху цилиндър с посочване на всичките видове възли. При шитата дантела най-трудното е да я овладееш до съвършенство. Тя се прави с възли, възелът не се разплита – реже се. Ако сбъркаш – режеш, докъдето си сбъркал и продължаваш.

Някога българките са правили дантелата с памучни или копринени конци. Колкото е по-тънък конецът, толкова е по-фина дантелата. По принцип се използват светли цветове – бял, екрю. Но в наши дни се плете и с бледосиньо, бледосиво, а при изработването на цветя се включват и по-пъстри цветове. По дантелата може да се познае от кой край на България е.

В Кюстендил се правят два типа дантели „кене“. При единия има повече въздух между елементите, по-феерична е. Докато другият тип е много ситна и сбита, плътна дантела. С нея се правят орнаменти, които са наречени „хорцето” – изобразяват хора, хванати за ръце.

За Самоковско е характерно допълнително оплитане, след като вече е направена шитата дантела – между нишките на принципа на тъкането са правени допълнителни орнаменти. В Родопите е плътна, с вълнен конец. В Самоковско също има с вълнени конци, предимно на престилките, правена е в зелено или оранжево, в зависимост от цвета на полата.

В Копривщица се е изработвала единствената по рода си шита дантела „кене“ с вплетен конски косъм. Косъмът изобщо не се вижда, оплетен е с копринени конци отгоре, но придава на дантелата здравина и твърдост. Тези дантели са ненадминати до момента! 

Не всички тайни сме й разкрили на тая дантела. Не са останали майсторки, на които да е предадена по наследство. Правили са я на принципа: един се занимава с първата част, друг – с втората, трети – с нещо последно, довършително. И по този начин цялата, с всичките й етапи, никой не я е знаел до съвършенство. Много жалко.



В миналото изящната дантела е украсявала ръкавите, пазвите, кърпите за глава на българката. Някога дрехите се предавали по наследство, тъканта се е късала, затова дантелата се е сваляла и пришивала върху новата дреха, запазвайки се по този начин за поколения. Днес обаче дантелата е приложима и в бита – с нея се украсяват не само дрехи, но и салфетки, спално бельо и шалове, изработват се покривки за легло и маса, различни аксесоари и бижута, дори цели картини.