Жените и Нобеловите награди


Обявяването лауреатите на Нобеловите награди по традиция става в началото на октомври - седмицата на Нобеловите награди. Може да се следи на сайта nobelprize.org.

В седмицата на Нобеловите награди ще ви разкажем за един човек, който я заслужава, но не би могъл да я получи. Той се казва Алфред Нобел и е измислил не само динамита.

 

По желание на Нобел наградите са за най-важните открития във Физиката и Химията, Физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения, за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките – за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм – за физиология или медицина; Шведската академия по литература – за литература и 5-членен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира. През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен. Номинациите се пазят в тайна от 50 години.

nobel-prize

Първата Нобелова награда е връчена в Сан Ремо, Италия, през 1901 г. – пет години след смъртта на Нобел.

Церемониите в Стокхолм и Осло по традиция се насрочват на 10 декември, годишнината от смъртта на Нобел. От 1902 г. всички награди, с изключение на тази за мир, се връчват в Стокхолм, в Концертната зала, от краля на Швеция. Нобеловата награда за мир се връчва в Осло.

Всяка награда може да бъде присъдена най-много на трима номинирани. Наградите се състоят от златен медал, диплом, парична сума. През 2016 г. отличието ще бъде придружено от чек на стойност 8 млн. шведски крони или 830 000 евро. В началото е било замислено тези пари да спонсорират бъдещата работа на наградените, но в днешни дни повечето учени вече са преустановили дейността си, когато ги награждават.

Ако има двама лауреати в една категория, наградата се разделя поравно между тях. Ако лауреатите са трима, награждаващият комитет има правото да раздели поравно наградата между тримата или да даде половината на единия, а по една четвърт на другите двама. Честа практика е лауреатите да даряват парите в полза на научни, културни или хуманитарни дейности.

От 1901 г. до 2015 г. наградите – Нобеловите и за икономически науки – са присъдени 573 пъти на 874 лауреати и на 26 организации (Nobelprize.org) През някои години, особено през световните войни, не са присъждани награди.

Само 49 пъти награди са присъдени на жени.

Само една жена – Мария Кюри - получава Нобелова награда два пъти – веднъж за физика през 1903 г. и веднъж за химия през 1911 г.




%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d1%8e%d1%80%d0%b8 Мария Кюри

Най-младият носител на отличието е пакистанката Малала Юсуфзай, родена на 12 юли 1997 г. През 2014 г. тя си подели Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатяртхи. Преди Малала най-младият лауреат бе сър Уилям Лорънс Брег от Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.

Най-възрастният Нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.

Два пъти Нобелова награда са получавали Мария Кюри (през 1903 г. за физика и през 1911 г. за химия), Джон Бардийн (за физика през 1956 и през 1972 г.) и Лайнъс Полинг (за химия през 1954 г. и за мир през 1962 г.).

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри – Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.),Мей-Брит и Едвард Мозер (за физиология или медицина 2014 г.), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

През годините има видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дук То, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г. Други четирима са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата. Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза.

Сред висшите учебни заведения с най-много носители на Нобелова награда в състава си могат да се похвалят това в Кеймбридж – Англия, както и водещи американски университети както Масачузетският технологичен институт, Харвардският и Станфордският университет и др.

Използвана информация на Nobelprize.org , АФП