Българската православна църква почита на 26 октомври паметта на Свети великомъченик Димитрий.


Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е таен християнин и му наредил да избие всички поклонници на новата вяра. Вместо това Димитър ги увещавал да бъдат непреклонни пред езичниците. Разбирайки това, пратеници на императора го арестували и го приканили да се откаже от вярата си, но той не се съгласил и го хвърлили в тъмницата. Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.


Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско робство в Търново се пуска слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от безпътния живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство.


В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях.

Празнична трапеза за Димитровден е богата с много месо. Задължителните ястия, които трябва да присъстват на празника, са: курбан от овче месо, яхния от петел и пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрана, Димитрина, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Мита. 
st-dimitar

Виноток, паздерники и листопад са наричали славяните месец октомври. В този месец се празнува Димитровден. Народът ни нарича целият месец октомври  Димитровски или Митровски, популярно е и названието Разпус или Разпуст.


Ако на Димитровден месечината е пълна, през следващата година кошерите също ще бъдат пълни и ще има много мед. Ако луната е на разсип, пчеларите няма да имат добър добив. Това е само едно от гаданията, извършвани на този ден. Хората се опитвали да предвидят също каква ще бъде зимата, ще има ли здраве и плодородие за семейството и т.н. Голям църковен и народен празник, Димитровден е съпроводен и с много обичаи. Цялата обредност преди, след и по време на празника, е много ясен пример за християнизирането на древни митологични представи, осмислянето им спрямо православната вяра и адаптирането на народния календар към църковния.

На същия (или на следващия) ден слугите и всички наемни работници се освобождавали, разпускали се. Господарите им давали обещаната заплата, следвали големи трапези, хорà и веселие. Според някогашното устройство на трудовия пазар, работниците се цанявали (спазарявали) на Гергьовден (6 май). В разгара на пролетта те уговаряли каква работа ще извършват и какви пари да очакват на 26 октомври, когато изтичал устният договор. Някои господари наемали работници за цяла година – от Димитровден до Димитровден. Веднъж „оглавени”, ратаите не можели да напуснат по никаква причина. Ако господарят се случел добър и справедлив – хубаво. Ако не – слугата теглел черно патил, според народния израз. Затова някога казвали, че на Димитровден „едни се заробват, а други – отробват”.

В народните представи Димитър и Георги са братя близнаци. Дните на тези светци бележат двата основни прехода в годишното време. Свети Георги носи лятото, а свети Димитър – зимата. Според вярванията, в полунощ срещу Димитровден небето се отваря, а самият светец се приема за покровител на зимата, студа и снега. От небето той разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг. Едно от гаданията за предстоящата зима извършвали с помощта на кравите. За съвременния човек със сигурност е малко странно, но ето какво правели на някои места – изкарвали животното навън и наблюдавали коя част от тялото си ще оближе първо. В зависимост от това предричали кога ще бъде най-дълбоката зима, най-големият студ – в началото, в средата или в края на сезона.

През Димитровския месец някога спазвали обичая Господова църква (Господя църква). Той съществувал в югоизточната част на българските земи, както и в някои селища на североизток. В понеделник преди Петковден устройвали общоселски курбан, на който присъствали само възрастните представители на общността. Изследователите са описали и обичая Кокоша църква, разпространен в същите региони. В определен съботен ден всяка домакиня занасяла на селските пъдари толкова кокошки, колкото са необходими за нейната челяд. Давала също подправки, масло и т.н. Пъдарите приготвяли курбана в голям казан. Около обед цялото село се събирало близо до оброчището или друго специално място (параклис, стара църква и т.н.). Преди да започнат да ядат, жените раздавали на всеки по парче хляб в чест на Божия дух.

Според българските фолклорни вярвания свети Димитър е и покровител на мишките. Ден след неговия празник в далечното минало отбелязвали Мишинден. А 27 октомври останал в нашата традиция с няколко наименования – освен Разпус и Мишинден, наричали го още Нестор, тъй като тогава православната църква почита паметта на Свети мъченик Нестор.

Използван архив на БНР и православието.ком