На училище в Белгия
Снощи (12 септември) бяхме на родителска среща в колежа от 20 часа, та чак до 23. Научих и видях доста нови неща за системата им на обучение и ми се иска да ви разкажа малко.
Ще започна с това как са организирани принципно гимназиите, които стартират от 7-ми клас. Има избор от три варианта: колеж, в който много се набляга на ученето и дисциплината и е организирано по начин, по който те подготвя за продължаване в Университет после. Едно стъпало по-надолу е обикновена гимназия, в която дисциплините и материала за изучаване са по-олекотени, като след това вариантите също са възможен Университет или някаква занаятчийска професия. Последното гимназиално стъпало надолу е вид техническа гимназия, след която записването в Университет вече не е възможно и изучаваните дисциплини са по избор и занаятчийски: стругар, дървар, месар, бояджия и т.н.
Всяко дете има право да бъде записано в колеж, но не всяко може да продължи: има задължителни минимуми за успеваемост и справяне. Ако не се получава, детето се премества във второ ниво, както ако се наложи - и в трето. Но това не става веднага, нито бързо. Първо се полагат усилия да му се помогне да се справи. За целта има назначен център към училището, с психолози и педагози, които са там за всичко: от проблеми с шофьора на автобуса сутрин или някой съученик, до формулите по математика.
Отделно всеки родител получава книжка с имената, дисциплините и всички координати на всеки учител: личен мобилен телефонен номер, email и т.н. Всички учители са на разположение по всяко време: било то вечер, уикенд или през ваканцията. Винаги може да им се позвъни с въпрос за нещо неясно, било то родител или самото дете. Ако преди изпит вечерта детето не се справя с домашно или с нещо от материала, звъни на съответния учител, който сяда с него на телефона и започват да учат заедно. Ако не се справят, детето отива по-рано на другата сутрин на среща с него и учат на място. Помага им се лично и индивидуално преди и след часовете, междучасията.
Тук да вметна, че говорим за 5000 ученика за учебна година в населеното място, където сме го записали: там са струпани в една огромна площ колежа, двете други гимназии, детската градина и основното училище.
Градските автобуси са организирани така, че сутрин и след училище спират и извозват учениците, без принципно това да влиза в нормалния им маршрут. Криско изявява желание да се връща с автобуса и първия ден се обърка и се озова на друга спирка, а не там, откъдето го взимаме. Шофьорът обяснил кога ще дойде този, който му трябва и изчакал с него да се прехвърли.
Поради струпването сутрин и следобед на поне 4000 автомобила, които карат и взимат отрочетата, училището организира т.нар. covoiturage, т.е. всеки, който може, да взима и други деца: съседчета или покрай които минава. Направили са сайт, в който се регистрираш с адреса и маршрута си, дните които предлагаш да извозваш деца и колко можеш да поемеш. И се редувате.
Мобилните телефони вече са разрешени за взимане в училище (до 6-ти клас е забранено), но е абсолютно забранено ползването им извън междучасията. При подобно провинение, телефонът се конфискува за 8 учебни дни.
Ще говоря конкретно за 7-ми клас, от който има тази учебна година 11 паралелки с около 25 деца в клас. 3 от тях за първи път са английски, в каквато е и Кристиян. На френски ще изучават музика, религия, физическо и математика. Останалото на английски. Тук се разделят нещата: имат английски с един общ учител всички паралелки, които са записали английски като допълнителен език, и отделно имат друг учител, който преподава на английски останалите предмети. Оказа се, че в Белгия подобни учители са малко: те държат на всеки 3-6 месеци изпити в Брюксел и подготовката им е трудна.
Неговата класна е въпросният учител, която за наша приятна изненада се оказа моя приятелка и е от курса ми по танци. Освен това е на 24 години. Мога само да се възхищавам с каква бързина и успеваемост е учила всичко това в съвсем ранна възраст.
Относно четенето на т.нар. задължителна литература, не е точно задължителна. Имат за годината определен брой от 6 или 7 книги, които трябва да прочетат. За целта се отива с учителка в библиотеката, която е огромна, в секцията за младежи, и с нейна помощ и препоръки, ако искат, ученикът си избира сам книга.
Другата изненада, която още не знам дали да определя като приятна е, че учат латински. Само че първата година не е предмет, който би те спънал в преминаването на по-горен клас, ако не успееш. Преди края на учебната година, учителят ще напише препоръка дали да продължи детето или не, и детето ако има желание - ще учи и в следващите класове. Ако не - може да се откаже.
Другото интересно е разделението по физическо: момчета и момичета са отделно. Тренират различни дисциплини и къпането след час по физическо е задължително, за голямо възмущение на Криско.
До 8-ми клас включително, децата нямат право да напускат двора, преди края на часовете. Изключение правят тези, които живеят наблизо и се прибират у дома да обядват, но за тях се издава специален пропуск за излизане. Всеки ученик, който идва или си отива с автобуса, попълва карта в колко часа слиза и в колко ще се качва, както и на кой номер.
Разказът е на Нели Николова, която живее в Белгия
Разликите оставяме на вас
Ще започна с това как са организирани принципно гимназиите, които стартират от 7-ми клас. Има избор от три варианта: колеж, в който много се набляга на ученето и дисциплината и е организирано по начин, по който те подготвя за продължаване в Университет после. Едно стъпало по-надолу е обикновена гимназия, в която дисциплините и материала за изучаване са по-олекотени, като след това вариантите също са възможен Университет или някаква занаятчийска професия. Последното гимназиално стъпало надолу е вид техническа гимназия, след която записването в Университет вече не е възможно и изучаваните дисциплини са по избор и занаятчийски: стругар, дървар, месар, бояджия и т.н.
Всяко дете има право да бъде записано в колеж, но не всяко може да продължи: има задължителни минимуми за успеваемост и справяне. Ако не се получава, детето се премества във второ ниво, както ако се наложи - и в трето. Но това не става веднага, нито бързо. Първо се полагат усилия да му се помогне да се справи. За целта има назначен център към училището, с психолози и педагози, които са там за всичко: от проблеми с шофьора на автобуса сутрин или някой съученик, до формулите по математика.
Отделно всеки родител получава книжка с имената, дисциплините и всички координати на всеки учител: личен мобилен телефонен номер, email и т.н. Всички учители са на разположение по всяко време: било то вечер, уикенд или през ваканцията. Винаги може да им се позвъни с въпрос за нещо неясно, било то родител или самото дете. Ако преди изпит вечерта детето не се справя с домашно или с нещо от материала, звъни на съответния учител, който сяда с него на телефона и започват да учат заедно. Ако не се справят, детето отива по-рано на другата сутрин на среща с него и учат на място. Помага им се лично и индивидуално преди и след часовете, междучасията.
Тук да вметна, че говорим за 5000 ученика за учебна година в населеното място, където сме го записали: там са струпани в една огромна площ колежа, двете други гимназии, детската градина и основното училище.
Градските автобуси са организирани така, че сутрин и след училище спират и извозват учениците, без принципно това да влиза в нормалния им маршрут. Криско изявява желание да се връща с автобуса и първия ден се обърка и се озова на друга спирка, а не там, откъдето го взимаме. Шофьорът обяснил кога ще дойде този, който му трябва и изчакал с него да се прехвърли.
Поради струпването сутрин и следобед на поне 4000 автомобила, които карат и взимат отрочетата, училището организира т.нар. covoiturage, т.е. всеки, който може, да взима и други деца: съседчета или покрай които минава. Направили са сайт, в който се регистрираш с адреса и маршрута си, дните които предлагаш да извозваш деца и колко можеш да поемеш. И се редувате.
Мобилните телефони вече са разрешени за взимане в училище (до 6-ти клас е забранено), но е абсолютно забранено ползването им извън междучасията. При подобно провинение, телефонът се конфискува за 8 учебни дни.
Ще говоря конкретно за 7-ми клас, от който има тази учебна година 11 паралелки с около 25 деца в клас. 3 от тях за първи път са английски, в каквато е и Кристиян. На френски ще изучават музика, религия, физическо и математика. Останалото на английски. Тук се разделят нещата: имат английски с един общ учител всички паралелки, които са записали английски като допълнителен език, и отделно имат друг учител, който преподава на английски останалите предмети. Оказа се, че в Белгия подобни учители са малко: те държат на всеки 3-6 месеци изпити в Брюксел и подготовката им е трудна.
Неговата класна е въпросният учител, която за наша приятна изненада се оказа моя приятелка и е от курса ми по танци. Освен това е на 24 години. Мога само да се възхищавам с каква бързина и успеваемост е учила всичко това в съвсем ранна възраст.
Относно четенето на т.нар. задължителна литература, не е точно задължителна. Имат за годината определен брой от 6 или 7 книги, които трябва да прочетат. За целта се отива с учителка в библиотеката, която е огромна, в секцията за младежи, и с нейна помощ и препоръки, ако искат, ученикът си избира сам книга.
Другата изненада, която още не знам дали да определя като приятна е, че учат латински. Само че първата година не е предмет, който би те спънал в преминаването на по-горен клас, ако не успееш. Преди края на учебната година, учителят ще напише препоръка дали да продължи детето или не, и детето ако има желание - ще учи и в следващите класове. Ако не - може да се откаже.
Другото интересно е разделението по физическо: момчета и момичета са отделно. Тренират различни дисциплини и къпането след час по физическо е задължително, за голямо възмущение на Криско.
До 8-ми клас включително, децата нямат право да напускат двора, преди края на часовете. Изключение правят тези, които живеят наблизо и се прибират у дома да обядват, но за тях се издава специален пропуск за излизане. Всеки ученик, който идва или си отива с автобуса, попълва карта в колко часа слиза и в колко ще се качва, както и на кой номер.
Учебници няма, тетрадки трябваше да купим 3
Всички учители са с чувство за хумор, което аз лично ценя особено много.
Има още и още неща, които ме впечатлиха, но това е в по-общи линии представено.
Разказът е на Нели Николова, която живее в Белгия
Разликите оставяме на вас
0 Коментара