Богородични цветя

Когато бях малка в градината на баба имаше през лятото чудни цветя, които преливаха от бяло през розово, червено до синьо и виолетово. Тя ги наричаше богородички. Цъфтят и в градината на вашата баба. Наричат ги така, може би защото цъфтят най-обилно в началото на септември, когато е Малка Богородица и майките отиват в църквата за благослов и молитва за своите деца с букет от тези цветя.

Много по-късно научих, че се казват – астри.
В Унгария са символ на есента и името им означава есенна роза, а на гръцки "астра" е просто "звезда". Със своите багри те оцветяват есента и създават празник за очите и душата.
Във Франция цветарите ги наричали "царицата на маргаритките"

Легендата разказва, че астрата е израсла от прашинка, паднала от звезда. И ако през нощта тихичко се притаиш в градината до тези разноцветни красавици, може би ще чуеш как те си шепнат, разговаряйки със своите сестри - звезди. Красивата легенда е родена в Европа, макар че цветето е дошло при нас от Китай.

Астрата е символ на любов и изящество.
В Китай астрата означава красота, очарование, скромност, смирение и елегантност.
В Япония, когато един от съпрузите "охладнее", добавяли в храната му листенца от виолетово-лилава астра, правели вино, напитки и запарвали чай.
В Корея  правели специална напитка от виолетови астри, в която добавяли огнени цветове на латинка и стръкове пелин. Малка чашка от тази охладена напитка изпълвали нощта с нежност, топлина и любов.

Един букет от лилави и виолетови астри ще донесе в дома ви топлина и покой

Вярата в способността на Богородица да лекува е отразена в имената на някои билки

Богородиче (Calamintha nepeta, наричано още миризливче). Тази билка има седем разновидности, прилагани при различни заболявания в народната медицина. Бере се във времето между Голяма (15 август) и Малка Богородица (8 септември). Според обичая, жените я откъсвали на отиване на полето или друга работа и я оставяли до корените на растението. На връщане я събирали, а у дома я правели на китки, които изсушавали. Първата китка оставяли, за да я занесат в църквата три седмици след Голяма Богородица.

Според народните лечители, баните с богородиче помагат при „женски болести“. Една от разновидностите (стресниче) се дава на децата при уплаха, други помагат при сърдечно-съдови заболявания и т. н.



Богородична лъжичка (Menyanthes trifoliata L.) е другото име на водната детелина (или още блатен трилистник, воден трилистник и др.). И до днес се използва не само за лечение на хора, но и на животни.



В някои райони на страната наричат еньовчето (galium verum) богородична слама. От жълтите му цветове и част от стеблото се приготвя прекрасен чай, който има аромат на мед. А лечебното му приложение е изключително широко.

В народната фармакопея се срещат рецепти с още много растения, чиито имена напомнят за култа към Богородица – богородична ръчица, богородични свещи, богородичен косъм…Повечето от тях имат и други наименования. Например мащерката, жълтия кантарион, змийското мляко, признати за лечебни и от официалната медицина,народът ни нарича еднакво – богородична трева.

У нас има и местности и пътища, свързани с легенди за закрилата, напътствия и изцеления на Богородица. Във фолклорните представи, милостта на Дева Мария достига до хората и чрез извори и чешми. Осветени от докосването й, те са престанали да бъдат обикновени източници на вода, превърнали са се в чудодейни. Според преданията, някъде Богородица е пила вода, другаде е изкъпала бебето Исус и т.н., оставяйки по този начин своята благословия.

Като истинска майка – любяща и всепрощаваща, дарява своята подкрепа на всички – и на праведни, и на грешни.