Местим часовниците с час назад

Тази нощ стрелките на часовниците трябва да бъдат върнати с един час назад

В 04:00 часа сутринта на 29 октомври връщаме часовниците си с час назад.  Така се връщаме към нормалното астрономическо време. С това астрономическо часово време ще живеем до последната неделя на март следващата година.

Повечето електронни устройства като смартфони, таблети и компютри ще минат автоматично към астрономическото време.



 

Проблемите със съня след смяна на часа са обясними. Обясняването на появата им помага как да се справим с тях. Нарушения на съня се появяват вследствие на временно разстройство на биологичния часовник. То е провокирано от два фактора. От една страна, вечер ще се стъмва по-рано, а от друга – сутрин ще се съмва по-късно. Редуването на светлата и тъмната част на деня е изключително важен цикъл, определящ прехода между естествените за организма ни фази на сън и бодърстване.

Връзката между двата цикъла се осъществява посредством секрецията на хормона на съня мелатонин. Неговата синтеза в мозъка започва след залез слънце и бележи пик в по-късните часове на вечерта. Това е времето, когато организмът естествено се подготвя за сън, като високите дози мелатонин в кръвта улесняват заспиването.

Същевременно с прехода към утрото секрецията на мелатонин трайно отслабва и мозъкът подготвя тялото за събуждане и адаптиране към по-активната част на деня.

Изместването на тези процеси дори само с един час назад във времето може да разстрои не само съня през нощта, но и цялостния тонус и кондиция на организма през деня. Това са съвети на специалисти по въпросите на съня, към които да се придържаме в дните непосредствено преди и след смяна на часа. Те ще улеснят прехода към новото часово време и ще помогнат за минимизиране на щетите върху съня.
- Отказване приема на кофеинови напитки, особено в часовете след обяд;
- Намаляване консумацията на тежки и обилни вечерни менюта;
- Избягване на следобедните дремки;
- Подобряване на мерките за справяне със стреса и тревожността;
- Прием на допълнително количество мелатонин, под формата на добавки (ако е необходимо!)

Според проучване от 2008 г. преминаването към зимно часово време води до леко повишение на броя и тежестта на сърдечните пристъпи.  Според учените е по-лесно да се адаптираме към удължаването на деня (когато пътуваме на Запад), отколкото по обратния път (на Изток). Затова удължаването на деня с 1 час изглежда е по-благоприятно, отколкото загубата на 1 час при минаването към лято време.

Всички биологични часовници работят с цикъл между 23,30 часа и 24,30 часа за различните хора и се синхронизират всеки ден чрез естествената светлина. Смяната на часовото време леко нарушава тази синхронизация, но адаптацията се случва бързо. Въпреки това усещането е много неприятно – 2/3 от хората казват, че смяната на времето ги потиска.

Според френско проучване връщането към астрономическо време се отразява зле на пешеходците в края на деня. Пътната полиция регистрира пик на инцидентите с увеличение около 40% в първите дни на ноември, в часовете между 17:00 ч. и 19:00. Вероятната причина е, че се стъмва по-рано, но изненадващо ефектът се разсейва, въпреки се денят продължава да намалява.

Историята: Първоначалната цел е да се икономисва енергия за осветление. За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки сериозното лоби. Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война за периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г. От 1999 то продължава до 04:00 в последната неделя на октомври.

Ползата от тази икономия на светлина обаче е абсолютно незначителна – под 0,1%. През Първата и Втората световна война това може и да е вършело работа, но не и днес. Особено при нуждата от отопление през зимата и охлаждане през лятото с климатици.

Смяната на времето създава проблеми и в телекомуникациите, транспорта, земеделието. Ако при хората ефектът на стреса не е добре проучен, съвсем сигурно е, че промяната на времето намалява млякото на кравите например.

Китай през 1992 г. и Русия през 2011 са сред многото страни, които са се отказали от лятното време. В ЕС това е общо и регламентирано. Засега.