Преминаване към лятно часово време


Тази неделя, 27 март 2016 г., местим стрелките на часовника с един час напред. По традиция в последната неделя на март преминаваме към лятното часово време.

Въвеждането на лятното време става точно в 3 часа в събота срещу неделя и така денят ще стане с час по-къс.

След смяната на времето много хора изпитват проблеми със съня и наспиването. През първите дни организмът трудно привиква към новото часово време. Затова специалисти съветват да се ядат повече плодове и зеленчуци, да се спортува повече и да се ляга по-рано, за да може организмът по-лесно да приеме смяната на режима.

Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война 1916 г., а скоро след това, Великобритания също го прави. Преместването на часовниковите стрелки обаче официално е въведено в Европа през 1976 г. по искане на Франция. В България това става на 1 април 1979 г. От 1999 лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад. Връщането към астрономическото време тази година ще стане на 30-и октомври.

Пролетта в България се очертава да бъде нормална в температурно отношение и малко по-влажна. За края на април и в началото на май е нормално да има навлизане на т. нар. късно-пролетна атмосферна циркулация, при която слънцето и дъждът присъстват в рамките на един ден.

"Лятото е много напред и то винаги като сезон изисква по-обща прогноза, но Американската агенция за изследване на атмосферата и океаните прогнозира нормално лято за нашата част от Балканския полуостров". "Нормално лято" ще е лятото в България по отношение на температурите, което не означава, че тези температури всеки ден ще бъдат между 22 и 26 градуса. А напротив - може да очакваме дни със значително по-високи температури. "Нищо чудно и сигурно ще има и дни с температури над 35 градуса, а може те да стигнат на отделни места и до 40 градуса. Това е климатът на България и в това няма нищо екстремно".

Прогнозата е на климатологът доц. д-р Георги Рачев пред БТА.