Фалшиви новини в здравеопазването

Фалшиви новини в здравеопазването
Дискусия за фалшивите новини в здравеопазването и медицината бе организрана от Асоциацията на европейските журналисти на 2 ноември в София в Червената къща. Дебатът беше  открит от заместник здравния министър д-р Мирослав Ненков.

Здравната информация може да вреди, когато не е базирана на никакви научни доказателства и се използва с цел сензация


такива като промотиране на лечение на рак със сода и отслабването с хранителни добавки, които уж са препоръчани от известен лекар или са упоменати като научни открития. Тези, които са запалени кулунари отдавна знаят, че приготвянето на публикувани рецепти от някои сайтове е свързано с неуспех, защото те са разказ по снимка и се публикуват с цел кликове на рекламите. И ако това се установява лесно с 1-2 опита, четене на коментари в Facebook групи и споделяне, то при фалшивите здравни новини - в залог стои нашето здраве.

Те могат да бъдат особено опасни, защото целта им са пациенти, които са податливи на заблуди и лесно могат да станат жертви на невярна информация, често това са хора, които търсят с последна надежда и са готови на всичко за да живеят.

най-големият проблем: Болният човек е готов да повярва на всичко. И да плати!


fack news health

Как се разпознават фалшивите новини в медицината, какви критерии трябва да ползваме, за да ги различаваме?


Това е процес на създаване на един сайт и спазване на определени критерии при публикуване на всяка дописка, цитиране на източници, оформление на публикация, качество на снимките и свързаността им с темата. Ориентир може да бъде:

  • Предишен опит с този уеб ресурс

  • Споделен опит, коментари, препоръки във вашия социален кръг, например ако често виждате споделени линкове във вашия поток с новини

  • Дизайн и оформление на сайта

  • Рекламите – един уеб сайт печели по основно по два начина – като продава и от реклами – ако рекламите са в повече и заемат целия екран, отварят се в нов прозорец, когато са с агресивно послание или когато има страниране с цел повече импресии

  • Заглавието на статията – каква информация дава и дали е такова за да кликнете

  • Речник, това са всички думички, често паразитни, които са с цел да отворите линка.

  • Научните статии имат стил на писане и терминология, понякога са придружени с имена на професионалисти в дадена област, университет, цитиране на източник (банка за научни публикации), може да са придружени и от речник в който се обясняват термини

  • Обвързаност с дадена партия, течение, институция, личност…

  • Частична или непълна новина, също може да бъде фалшива. Такива теми са ваксини, стволови клетки, начин на хранене (вегани, без захар, без глутен, без млечни....)

  • Когато има много коментари под дадена статия, които звучат почти по един и същи начин и са възхвала на даден продукт, терапия - често това са генерирани мнения с ключови думи, а не на реални хора (усеща се! ако четете критично)

  • Прочетете публикацията до край. Потърсете аналогична информация на друг език, който владеете (английски, руски, немски... като същи гледате за достоверност на източника)

  • Прочетете отново публикацията. Често човек вижда това, което иска да види. Не приемайте емоционално, а логично поднесената информация

  • Много благодатна тема за фалшиви новини са хранителните добавки за отслабване и други приложения. Затова четете и търсете какво съдържа, кой, къде, как я произвежда, кой я дистрибутира, от къде и как може да бъде закупена (има значение дали се предлага в аптека или само онлайн)...  Ако става дума за някаква чудотворна хранителна добавка, то е добре тя да се потърси независимо от публикацията


bez gluten bez laktoza



Хората имат свободен достъп до информация и когато искат да се информират, те го правят от всякакви източници по интернет, а не само от медии, които се придържат към професионални стандарти за проверяване на информацията.

Какво е достоверност на информацията? Коя информация е качествена?


Когато един човек желае да намери качествена информация, той може да я намери. Това задължава когато се изграждат институционални платформи, базирани в интернет, да се превръщат в първото място, към което един човек, който търси информация, да се обръща. (Това не се случва у нас, защото се достига трудно при търсене до тези източници, информацията не е поднесена атрактивнона тях, често изглежда архаично оформена)и“

Министерство на здравеопазването призовава гражданите да бъдат особено бдителни към интернет страници - “двойници“ на официалния сайт на институцията. Това е един от начините за разпространение на фалшиви новини през така т.н. fake sites, които в домейна приличат много на друг познат уеб ресурс. На такива сайтове се публикуват неверни или частично неверни текстове. Използва се силата на институцията, на нейни представители за да се създава търсене на определени продукти или се описва ситуация в която да бъдат купувани такива.

Фалшивите новини в здравеопазването могат да са опасни


Здравната информация може да навреди, когато не е базирана на научни доказателства и се използва с цел сензация, продажби на определен продукт или кликове на реклама.

Когато хората са представени пред ситуация, в която те лично или техни близки са получили тежка диагноза, хората се хващат за всичко. Казва се, че надеждата умира последна. Те са склонни да пробват всичко. Но в някои случаи са склонни да пробват алтернативни лечения преди конвенционални поради ред причини. Например поради конспиративните теории, в които различни хора вярват, приятелски съвети кой по какъв начин сее лекувал , съветите се предават през социалните мрежи. И хората са склонни действително да започнат от алтернативно лечение, което пък от своя страна може да забави едно истинско лечение и така да се влошат още повече нещата.

Гергана Колева обясни как да се предпазим: Най-напред да гледат кой публикува и кой излъчва определен репортаж. Дали източникът е официална медия или е сайт незнайно откъде с информация, без да се позовава на конкретни източници или на научни публикации. Много често се случва в такива измислени блогове да съществуват също измислени титли, измислени източници. Също така дали информацията или новината е отразена в друга медия – това е силен сигнал , че всъщност новината е истинска.

(за съжаление в родното уеб пространство много често съдържанието се препубликува. Веднъж публикувано има много сайтове на които да се появи след това и това не може да се използва като критерий за достоверност.)

Обнадеждаващо е, когато хората повече внимават откъде черпят информацията си и са по-недоверчиви отпреди. Това е процес на порасване. Затова много по-важно става в момента авторитета на една медия и достоверност във всяка публикация - проверена, достоверна информация  поднесена професионално като текст, илюстрации, снимки, видео.



"Фалшиви новини" - е думата на 2017 година според съставителите на речника "Колинс". Употребата й е скочила с 365% в сравнение с 2016 г., отчасти благодарение на честата ѝ поява в изявленията на американския президент Доналд Тръмп.
Думата fake възниква като част от престъпния жаргон – първо като глагол, а после в значението на "фалшификат". Тя вероятно идва от италианския глагол facciare ("правя") и е проникнала в английския чрез жаргона на моряците от средиземноморските пристанища.
Асоциацията на fake с думата "новини" е започнала в комедийните предавания и употребата й е била разширена от Джон Стюарт и Крис Морис. През 2005 г. фразата започва да се употребява за лъжливи "новини", разпространявани с цел да навредят някому, а не с цел сатира. През 2016 г. огромен брой сайтове публикуваха лъжи, написани в репортерска стилистика, и за двамата кандидати на изборите в САЩ. Постепенно навикът да се наричат уронващите престижа информации "фалшиви новини" се превърна в част от дневния ред на 2017 г., включително и в България.

0 Коментара

Напиши коментар

Откажи отговора

Коментарът се изпраща ...

Благодаря за Вашия коментар!

Коменатарът ще бъде прегледан и ще бъде добавен към публикацията след като получи одобрение.