Симон Синьоре

Simone Signore
25.03.1921 - 30.09.1985 

E френска актриса от немски произход с рождено име Зимоне Каминкер. Печели Оскар за най-добра женска роля през 1959 г.

Първоначално се жени за режисьора Ив Алегре и от него има дъщеря Катрин Алегре, която е актриса. Вторият й брак е с Ив Монтан.

Синьоре е авторка на няколко книги, сред които меланхоличната автобиография „Носталгията вече не е каквато беше по-рано“. Симон Синьоре почива от рак. Няколко мисли на актрисата:

• Тялото на актьора е кладенец, в който се натрупват житейските впечатления, които след това при нужда се изваждат.


• Любовта е сляпа, но бракът е гениален окулист.


• Публиката не слуша, а ако слуша, не чува, ако пък чува, то не разбира.


• И носталгията вече не е такава, каквато беше преди.

Любовта между френските кинозвезди Ив Монтан и Симон Синьоре е вдъхновяваща за няколко поколения французи. Когато се срещат, и двамата са известни и красиви. Милиони млади хора по света се опитват да им подражават. Двойката се жени през 1951 г. и въпреки че Ив истински и дълбоко обича Симон, това не му пречи от време на време да изхвърча от семейното огнище.

Това се случва и през 1960 г., когато на снимачната площадка на „Милиардерът“ красивият французин с италиански корени среща Мерилин Монро . Това, което пламва между тях, е много повече от искра, а когато разбира, Симон е съкрушена. „Тя или аз!“, поставя тя условие на съпруга си, а той така и не успява да събере смелост да я напусне, за да заживее с американския сексимвол Мерилин.

Огорчената съпруга се отдава на огромни количества алкохол и цигари, оттегля се киното и прекарва няколко години с чорлава коса, подпухнало лице и по пижама между стените на дома си. В този вид дори дава някои от най-трогателните си интервюта за френските медии.

Следва бавно и мъчително връщане към киното, но тъгата по загубената любов завинаги остава в очите й. Тя и Ив остават съпрузи до нейната смърт през 1985 г. В същата година двамата се появяват за последен път заедно на церемонията по раздаването на наградите „Сезар“.

Ив Монтан умира през 1991 г. на седемдесет години, но само три години по-рано се случва най-голямото щастие в живота му – тогавашната му приятелка Карол Аиел ражда единствения му син Валантен.