"Бонсай" градина
В Шумен беше открита в края на май 2018 г. първата "бонсай" градина. Неин създател е пенсионерът Радко Колев. В колекцията му има над 250 саксии от миниатюрните растения, а в изложбата представя над 80.
Голяма част от минатюрните дръвчета са от видовете кестен, липа, бряст, габър, смърч, бор, бреза, както и плодни дръвчета - ябълки, череши и джанки.
Радко Колев от 25 години се занимава с бонсай. Започва със засаждането на една липа в малка саксия и така до днес, когато открива първата обществена бонсай градина в България.
В нея са показани както диворастящи, така и овощни и еднолистни видове, а майсторът обещава дръвчетата да стават все повече.
Създателят на първата бонсай изложба в Шумен Радко Колев има идея да прави и демонстрации, на които ще бъдат разяснявани тънкостите на бонсай изкуството. Това е най голямата бонсай изложба на Балканския полуостров до момента.
„Изкуството бонсай е възникнало 2000 г. пр. н. е. в Китай. Според Радко Колев то е повече изобразително изкуство, защото както един скулптор изработва от материала, който прави скулптурата, така правят и бонсаистите, само че материалът е жив и става въпрос за дървесни видове”.
Голяма част от минатюрните дръвчета са от видовете кестен, липа, бряст, габър, смърч, бор, бреза, както и плодни дръвчета - ябълки, череши и джанки.
Радко Колев от 25 години се занимава с бонсай. Започва със засаждането на една липа в малка саксия и така до днес, когато открива първата обществена бонсай градина в България.
В нея са показани както диворастящи, така и овощни и еднолистни видове, а майсторът обещава дръвчетата да стават все повече.
Създателят на първата бонсай изложба в Шумен Радко Колев има идея да прави и демонстрации, на които ще бъдат разяснявани тънкостите на бонсай изкуството. Това е най голямата бонсай изложба на Балканския полуостров до момента.
„Изкуството бонсай е възникнало 2000 г. пр. н. е. в Китай. Според Радко Колев то е повече изобразително изкуство, защото както един скулптор изработва от материала, който прави скулптурата, така правят и бонсаистите, само че материалът е жив и става въпрос за дървесни видове”.
Бонсай градината в шуменския етнографски музей „Афшарян” впечатли посетителите.
0 Коментара