Хелън Келър

Хелън Келър (Helen Adams Keller)
27 юни 1880 - 1 юни 1968
американска писателка, активистка и преподавателка

На 27 юни е Международен ден на сляпо-глухите. Датата се свързва с рождението на Хелън Келър  Тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Историята за това как нейната учителка Ан Съливън успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в театъра и филмовата продукция.

Келър и Съливън през 1898 г.

Хелън се ражда нормално бебе без усложнения, но на 19-месечна възраст боледува от тежка болест, след която губи зрението си и не може да чува.
Историята, за това, как нейната учителка, Ан Съливън, успява да разбие изолираността на това малко момиченце, породена от липсата на езиков контакт, и му помага да се развие, учейки го да комуникира, става световноизвестна, чрез многобройните драматизации в театъра, и филмовата продукция „Чудодейката“ (на английски: The Miracle Worker). Това е една дълга връзка, продължиа цели 49 години, преминаваща през гувернантство, последвано от приятелство.

През 1888 година Хелън успява да завърши института „Перкинс“ за слепи. През 1894 записва училище „Wright-Humason“ за глухи. Шест години по-късно е приета в колежа „Радклиф”. През 1904 година, на 24-годишна възраст, тя успява да завърши „Радклиф” и става първият глух и сляп човек в историята, който получава бакалавърска степен в изкуствата.
Хелън се превръща в световноизвестен автор и оратор. Първата си книга написва едва на 11 години. Сред известните й трудове са „Историята на моя живот”, „Светът, в който живея” и „Отвъд тъмнината”.



През 1999 г., Келър е включена в списъка на Галъп, за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“.



Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати… те се усещат в сърцето.
The best and most beautiful things in the world cannot be seen or even touched. They must be felt within the heart. (тази мисъл ни е позната от Малкия принц на Екзюпери:Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.)

Безопасността е най-вече суеверие. Тя не съществува в природата... Животът е или дръзко приключение, или нищо.

Независимо колко глупав и посредствен, или колко мъдър е един човек, той чувства, че щастието е негово неоспоримо право.

Животът е последователност от уроци, които трябва да се изживеят, за да бъдат разбрани.

Никога песимист не е разкривал тайните на звездите, не е пътувал до неоткрити земи, нито е откривал ново пространство пред човешкия дух. — „Optimism: An Essay“

„Самосъжалението е нашият най-голям враг и ако се поддадем на него, никога няма да можем да направим нищо добро за света.”

„За мен природният килим от борови иглички или зелена трева е по-добър от най-луксозните персийски килими.”

„Никога нямаше да се научим да бъдем смели и търпеливи, ако имаше само радост в света.”

„Оптимизмът е вярата, която води след себе си постиженията. Нищо не може да бъде направено, без надежда и увереност.”

„Да се разхождам с приятел в тъмното е по-добре, отколкото да се разхождам сама в светлото.”

„Никога не навеждайте главата си. Винаги я дръжте високо и гледайте света право в очите.”

„Това, което търся не е някъде там, то е вътре в мен самата.”